13 Март 2009

 

Шимпанзе for president






Карикатурата на Шон Делонас в The New York Post, която изобразява побесняло шимпанзе, застреляно от двама „бели” полицаи, разбуни духовете на Америка, заради обвинения в расистки подтекст на рисунката. Предизвиканата реакция ни даде урок на тема „Скандалът – начин на употреба”. Не е нужно да отвориш бутилката докрай, за да излезе от там лошия дух. Също както не е нужно да нарисуваш портрета на чернокожия президент на САЩ, за да отключиш недоволството на граждани и защитници на човешките права. Оказа се, че това е „маймунска работа”. Особено, когато става въпрос за тема, към която обществото е силно чувствително, какъвто е расизмът и човешките права за американците. Дори и авторът да не е имал намерението да засегне достойнството на чернокожите и още по-малко на президента, трупаните с години исторически комплекси на обществото изострят неговата чувствителност до краен предел. Малко е нужно, за да се отприщи вълна от социални протести, на каквито станахме свидетели след публикацията.

А спомняте ли си тоалетната инсталация на Давид Чорни в Брюксел и реакцията на една част от българското общество?! Скандалът е жив! И всеки, който е решил да го използва трябва само да знае КАК СЕ ПУСКА ДУХЪТ OT БУТИЛКАТА.

Още информация:

http://news.yahoo.com/s/ap/20090218/ap_en_ot/ny_post_cartoon



11 Март 2009

 

Шоубизнесът не спи и не гладува


Луксът като елемент от това да си звезда


По традиция през месец февруари се раздават наградите Грами и Оскарите.

И тази година традицията остана, каквато бе. Въпросът обаче е: На каква цена? Може би, това е точното питане. По нищо не изглеждаше във времето на световна икономическа криза двете церемонии да бяха редуцирали бюджетите си. Дори и да споменем само интерпретацията на паважа на Микеланджело на Piazza del Campidoglio в Рим върху сцената на Оскарите, както и 92-те хиляди кристалчета Swarovski, блещукащи по нея, преминем през „все пак” позлатените статуетки Оскар (50 на брой) и километровите Червени килими, Зелените стаи (мястото, където участниците в церемониите стоят, когато не са на сцената), Governers Ball (банкетът след Оскарите) с декор на огромни изкуствени водопади и бонзай дръвчета и хиляди цветя; продължим със 110-те ръчно направени позлатени грамофончета, наемът и аранжировката на 20 хилядната зала Staples Center само за церемонията на Грамите...и към всичко това добавим немислимата сума за рокли и костюми...май стана доста.

Но дали целта на събитята не е всъщност такава?

Нормално е да се наслаждаваме на лукса и очарованието на шоубизнеса. От друга страна, цялата помпозност и показност на „известните” никога не е била в излишък. Проблемът тук изхожда от факта дали наистина трябваше да се наблегне на подобна концепция и на двете церемонии? Ако приемем, че за музикалните и филмовите звезди е напълно нормално да пръскат пари за дрехи, които ще облекат веднъж, отговорът е - Да.

Едва ли повечето критици разсъждават по този начин. Точно в ситуация на криза те очакват нещо различно и благотворително. Защото, когато правиш едно мащабно събитие от такъв калибър, интерпретацията трябва да клони към общественополезното. Е, нямаше го безмисленото лицемерие и даряване на средства. Тоест критиците не получиха това, което искаха.

Колкото до комуникацията на събитието - двете церемонии не се нуждаят от нищо ново, освен от модернизация и актуализация на способите за достигане до публиката. Нямаше революционни методи, по-скоро се заложи на ефективните решения.

Беше стимулирана интерактивността и на двете събития – гледане или слушане онлайн, примерно гласуване за евентуални победители (разбира се, с награди).

Като медийни партньори бяха привлечени социалните мрежи Facebook и Last.fm, отделно и YouTube. Бързо, лесно и евтино. От тази гледна точка можем да заключим, че част от разходите са се лимитирали. Дори и да е така, ние няма да си променим особено мнението за „звездите”. Съжалявам, критици.

Нека приемем за даденост правилото, че Шоубизнесът не спи (т.е. винаги е в крачка) и не гладува. Просто в това се крие неговото очарование.


Избрани връзки за Февруарският парад на „помпозното”:

1. http://defamer.gawker.com/5154605/oscar-magicians-to-turn-kodak-theatre-blue-mind+numbingly-dull-ceremony-into-party

2. http://www.grammy.com/grammy_awards/51st_show/Media.aspx

3. http://www.oscar.com/redcarpet/

Пример за интерективно предаване на церемониите:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/7896360.stm

Интерактивност на Оскарите:

http://oscars.go.com/play/index?pn=behindthedress

http://www.google.com/hostednews/ap/article/ALeqM5iH7Cd34BPTmKKgdPH7HREAWweYNgD96992M80

Спонсорите на Грамите казват достатъчно:

http://www.grammy.com/Sponsors/

Комуникацията не спира със събитието:

http://www.grammy.com/PressReleases/572_626_51TelecastDigiDownloadsFINAL.pdf


26 Февруари 2009

 

Манипулирай трудно


За видовете влияние и развития имунитет

Какво да мислим за манипулацията?

Понятието манипулация в превод от латински (manipulus), е „правя нещо с ръце”. Думата се е използвала най-вече за описване на дейност, извършвана с ръце, която изисква определени умения. Терминът става изключително популярен с развитието на науките - употребява се във физиката, химията и други точни науки; в социалните науки; в икономиката и финансите; в медицината и други. Общото на всички употреби е, че винаги става дума за влияние върху някакъв обект (химическа реакция, икономически процес, човешкия организъм). Източникът на това влияние е човекът, който използва специфични умения, за да променя елементи от заобикалящия го свят. Особеностите в съвременното влияние върху елементи от света са няколко. Първо, имайки предвид развитието на различни професионални сфери, „ръцете” вече не са най-надеждният инструмент за промяна. Такава роля играят разумът и специфичните професионални умения, които позволяват съвременната усложнена промяна. Същевременно ако говорим за социална промяна, т.е. за влияние върху социалния свят и човека, то прието е донякъде да се разграничават манипулация и убеждаване. Убеждаването разчита на по-непосредствено влияние върху нагласите и съзнанието, опитвайки се да ги промени чрез рационални аргументи. „Манипулацията” осъществява влияние по формален (а не по съдържателен) път – чрез начин на говорене, интонация, структура на посланието, време и място на комуникирането му и т.н. Ясна граница обаче не може да бъде поставена, особено когато в съвременния свят различните влияния върху социалния свят са професионализирани – политика, връзки с обществеността, неправителствен сектор и т.н.


Клишето „манипулация” манипулира!
В днешно време смисълът на тази дума се е видоизменил и е добил негативен отенък. По този начин неутралният термин, възприет в науката с цел яснота, се заменя от ежедневно понятие с множество нюанси. Да управляваш или използваш майсторски, да контролираш или мамиш по хитър, нечестен и коварен начин в своя собствена полза, са само част от определенията, с които се свързва това понятие. Думата става синоним на експлоатация, лишаване от правото на избор и мнение, пропаганда. Тя се свързва с редица манипулационни техники, които влияят на съзнанието и оттам на поведението на човек. Манипулацията като ежедневно понятие се свързва донякъде със страх, изолиране и лишаване от алтернативни източници на информация, разделяне на добри и лоши, създаване на идоли и т.н. В началото на миналия век този метод на формиране на мнението и поведението на масите, един вид създаване и направляване на общественото мнение в определена посока, е бил доста разпространен. Това е грубата манипулация, основаваща се на насилствено принуждаване, която най-често е използвана за реализирането на политически цели и устновяване на определен тип държавно управление. Българската социално-икономическа ситуация, а оттам и ежедневният живот, добавят още множество негативни нюанси към смисъла на думата „манипулация”. Въпреки че по-актуалната дума от този смислов диапазон в момента е „корупция”, то самата манипулация се мисли като инструмент на корумпираната до мозъка на костите си действителност. Всичко е връзки, корупцията е нещо нормално, защото има своите корени в естествените отношения между хората; всеки има частен интерес, всеки манипулира, всичко е манипулация. Но това специфично разбиране е друга тема.


Защо е трудно да манипулираш днес?

Въпросът е дали в наши дни манипулацията като инструмент за тотална и еднопосочна промяна в съзнанието на масите е възможна? Отговорът е по-скоро не. Различни форми на пропаганда съществуват и вероятно част от пропагандираните послания са успешни за част от таргетираната публика. Има обаче два съвременни фактора, които сериозно възпрепятстват успеха на грубата манипулация на масите. Първият е наличието на множество и разностранни икономически интереси. Класическото обяснение на модерността казва, че онова, което крепи обществото и позволява неговото развитие, е балансът на интереси. Тази стара европейска идея, съществувала като основен принцип на външната политика на държавите от Европа стотици години, е и обяснителен механизъм за обществения ред. Полето на обществено-икономическия живот е регламентирано чрез правила и закони, които осигуряват равни права на икономическите субекти. Но важното в случая е, че докато на пазара не съществува сериозен монопол, не е възможно една манипулация да промени обществения живот и масовото съзнание. Защото в съвременната ситуация източниците за влияние върху мненията, нагласите и оттам съзнанието са много. По този начин се стига до баланс на манипулациите. Освен многото източници на послания, друг елемент от общестествения живот, който поставя контра на едноличното влияние и масовия му ефект, е самото публично пространство. В наши дни съществуват огромно количество медии, които обслужват различни интереси – политически, стопански, идеологически и т.н. Това медийно богатство води до непрекъснатото бомбардиране на потребителя с различни послания, идващи по различни канали. Така едностранчивото облъчване сериозно се възпрепятства. Потребителят става много недоверчив, скептичен или поне остава „с едно наум”, т.е. развива се своеобразна форма на имунитет.

В този ред на мисли грубата манипулация на масите е невъзможна при наличието на споменатите ограничители – плурализъм на икономическите интереси и на публичното пространство. Доколко тези фактори присъстват в съвременната българска действителност – това е друг въпрос. А още по-друг е въпросът дали ежедневната манипулация на микрониво има трайни ефекти върху социалното тяло и какви са нейните последствия за макроструктурата на социално-икономическия живот.

23 Декември 2008

 

"Особености на коледната комуникация" - резултати от изследване


Благодарение на активното участие на не малък брой участници в изследването „Особености на коледната комуникация”, успяхме да подплътим бъдещите си действия по проекта за комуникационно обслужване на Добрия старец със стабилен брой емпирични доказателства.

При представянето на резултатите пред клиента ни обаче се оказа, че Дядо Коледа вече не е особено ентусиазиран да си прави ПР, защото само от предварителния стадий на работата ни той „вече бил получил абсолютно задоволяваща го разпознаваемост” сред широката публика, изхождайки от броя на попълнените анкетни карти. Другият аргумент за съвсем краткото ни партньорство от негова страна беше: „Дълго мислих и реших. Не искам да съм публична личност повече от 7 дни в годината. Искам мир и спокойствие, за да мога да продължа да върша професионално работата си и да дарявам с усмивки всички пораснали и непораснали сладури по цялото Земно кълбо”.

След това просто напусна заседателната зала, преметнал чувала си.

Въпреки разочарованието ни, все пак решихме да представим професионално резултатите от изследването. Част от анализа е подкрепен с „аргументи на респондентите” за още по-голяма представителност на извадката.


Анализ на резултатите от изследване „Особености на коледната комуникация”


От отговорите на първия въпрос става ясно, че близо 40 % от респондентите разчитат на вътрешен човек, за да комуникират посланията си до Дядо Коледа. Този подход наподобява personal influence model, който е широко разпространен сред Балканските страни и това е обяснимо, защото хората в тези региони често използват връзките си с влиятелни личности с цел лична облага. Някои отговори от типа „Познавам няколко джуджета, обещаха да направят к’вото могат”; „Всичко с вътрешни хора става!” или пък „Коментарът е излишен. Залагам на сигурно, понеже Коледа е веднъж в годината” наистина ни наведоха на мисълта, че балканските нрави влияят чувствително на комуникацията с Дядо Коледа. Вторият най-предпочитан вариант за предаване на съобщенията до белобрадия старец, избран от приблизително 19 % от респондентите, е по-надеждният и по-професионален, от гледна точка принципите на добрия стар ПР, модел на комуникация - личен разговор. Преведено на ПР език това е двупосочният симетричен модел на комуникация, който се характеризира с висока ефективност при общуването (по-голяма вероятност за получаване на желания подарък), а също така и с възможността за взаимно разбиране, което пък от своя страна гарантира установяване на взаимноизгодни отношения между двете страни – получаваме желания подарък, пък дядото се радва на личен контакт със своите фенове. Телепатичната, мисловна комуникация, която все още е слабо разпространен начин за общуване, може би защото за осъществяването й се изисква голяма доза спокойствие, е предпочитана от една не малка част от репондентите.

Най-често използваните комуникационни канали според 1/3 респондентите са двупосочните – посредством мобилните телефони. Вярата в технологиите е сякаш един от най-силните козове на операторите на мобилни услуги да подобряват качеството й в края на годината.

Неочаквано се оказа обаче, че доверието в еднопосочния комуникационен канал на пощенските гълъби не е загубено, дори и през 2008, като пернатите животинчета са наредени на гордото второ място, предпочитани от 23% от респондентите, следвани от опитите за лична убеждаваща комуникация, посредством Jingle Bells пропаганда от 20%.

Колкото до отношението към съдържанието на коледните послания се разбива мита, че хората предпочитат да разпространяват еднозначими и тривиални съобщения да голяма аудитория, тъй като повече от 55% предпочитат детайлно да разучат потребностите на публиката си преди да формулират посланията си. Въпреки това еднаквите уникални послания удовлетворяват потребностите на 25% от запитаните, а цитирането и позоваването на авторитети се нрави на едва 8%.

Изхождайки от тези резултати можем да заключим, че „хората с отворените сърца” не са изчезнали, а по скоро се крият под обвивката си и се събуждат и даряват с положително настроение хората около тях. „Защото е важно хората, които ги получават (посланията), да се чувстват специални, каквито всъщност са”.

Тази теза е подкрепена от анализа на успеха, измерен след разпространението на посланията. 40% от респондентите забелязват положителна промяна в настроението на таргет публиките си, а 24% заявяват, че неуспеха на комуникацията им е кауза пердута, почти колкото вероятността да се класираме на Световното по футбол 2010.

„Не търся успеха. Зная, че всяка моя дума се възприема искрено, после чета това в очите. Има ли по-красива нощ от Рождественската? Тогава всяка дума се зарежда с особено значение”. Enough said.

По-голямият брой на репондентите – 41 % не са повлияни от актуалната фианансова криза, тъй като изразяват твърдо убеждение, че очакват прираст в големината и броя на подаръците. Надяваме се, че следващата Коледа броят на хората, които биха избрали този отговор, ще нарастне значително. 24 % от респондентите разчитат на старомодния, роден инструмент – сурвачката, като средство за справяне с кризата. А може би пък просто имат нужда да почувстват дълбоката връзка между рaстителния свят и човешкия бит и трaдиции.

За всички притесняващи от икономическата страна на нещата можем само да споделим „По някакъв начин (кризата) не може да ни засегне – тя удари България едва след като прасето порасна, а виното стана – така че – пей сърце!”.

„Разчитайте на факта, че на Коледа стават чудеса, нали?”.


Целите резултати:


1. Как комуникирате посланията си до Дядо Коледа?

  • изпращам му писмо с „Български пощи” ЕАД. Ако стигне, стигне :) 8.40%
  • използвам експресни куриерски услуги с потвърждение на доставката 11.76%
  • клипвам на Дядо Коледа (той поне не плаща за телефонни услуги), личният разговор е най-убеждаващ 18.49%
  • намирам „вътрешен човек” от тясното обкръжение на Дядото 38.66%
  • публикувам желанието си в Държавен вестник, на билборд или на друго видимо място – така разчитам и на публична подкрепа 7.56%
  • No answer 15.13%

2. Какви комуникационни канали използвате, за да поздравите таргет групите си (колеги, приятели, клиенти и всички, които не са нито едното, нито другото) по случай Коледа?

  • използвам пощенски гълъби - старомодно, но романтично 22.69%
  • използвам промоционални пакети за мобилни услуги – бързо, икономично, подходящо за деловия човек 28.57%
  • в Коледната нощ отделям време да посетя лично всеки (е, с някои се виждаме само на Коледа) 12.61%
  • използвам силния си, мелодичен глас и първия стих на Jingle bells 19.33%
  • No answer 16.81%

3. Вашите коледни послания могат да бъдат определени като:

  • 100 еднакви, но напълно уникални послания, разпратени до всички от таргет аудиториите - близки, приятели, познати и много други 26.89%
  • след детайлен анализ на база проучване, формулирам индивидуално послание до всеки 55.46%
  • записвам речта на президента и изпращам избрани пасажи („Скъпи сънародници... и т.н.”) 7.56%
  • No answer 10.08%

4. Как разбирате, че Вашето послание е пожънало успех?

  • поне за няколко минути, до час отношението и поведението на представителите на таргет групите се е променило в положителна насока 40.34%
  • няма вариант за неуспех, тъй като рядко отправям такива послания, затова всеки би се радвал на моето внимание 23.53%
  • получавам Чичостоичковите пожелания и благодарности от голям брой представители на моите таргет публики 21.85%
  • No answer 14.29%

5. Повлия ли Световната икономическа криза на коледната комуникация?

  • да, тази година ще бъда щедър/щедра само на пожелания 20.17%
  • не, очаквам реален прираст в големината и броя на коледните подаръци 41.18%
  • разчитам на сурвачката като изход от икономическата безизходица 26.05%
  • No answer 12.61%

--------

Весели празници от екипа на Apeiron Communication!


18 Декември 2008

 

Силата да комуникираш





„Да ти пуснат мухата” за нещо значи, че до теб достига съобщение за нещо интересно, необичайно и популярно. Щом е определено като „популярно”, значи много хора биха се заинтересували от него, независимо дали са пряко засегнати от него.

„Да ти пуснат мухата” е нещо като да се похвалиш за новата си кола на приятели, които да кажат на всички свои познати и съобщението да започне да бръмчи приятно за кратко време.

„Да ти пуснат мухата” – това е чистата комуникация.

Чрез маркетинга продаваш услуги, идеи, емоции и продукти, използвайки различни форми на комуникация. Средностатистическият човек обаче едва ли би обърнал подобаващо внимание на каквато и да е комуникация напълно, тъй като неговата нагласа е да отсява посланията в този свят, откъдето информацията се излива като водопад върху главата му.

Затова маркетинг комуникацията днес е по-скоро креативност – креативност на избора на послание, креативност в поднасянето на му. Продаваш услуги с нещо „необичайно”. Трябва да комуникираш на съзнателно и подсъзнателно ниво, но да комуникираш чрез доверие. Доверие – но кой ти го предлага? Твои приятели, познати, хора, които имат някакви впечатления или коментари, лидери на мнение. Сами си изберете някого от тях, но ще обърнете внимание повече на изброените, отколкото на Силвия Лулчева, обещаваща ви „бебешка кожа” по телевизията...няма начин да не е така.

Ето това е феномен, този заразяващ вирус, който в професионалната литература се нарича вирал маркетинг (viral marketing).

Как действа ли? Чисто и просто стимулира комуникацията и „мухата” забръмчава във все повече и повече глави. Независимо дали е под формата на видео клипове, интерактивни флаш игри, ebooks, брендиран/специален софтуер или текстово съобщение.

Твърди се, че клиент - ”подвластен на мухата”, информира средно трима човека за продукт или услуга, които харесва или не харесва. Вирал маркетинг – това е метод, заложен в нормалното човешко поведение. Той използва вродените инстинкти на хората да търсят и предават интересното и значимото.

Нагледно това изглежда така.


Социалните мрежи днес са основна движеща сила на вирусните съобщения. Изхождайки от тези социални мрежи, теорията на Стенли Милграм за 6-те степени на отдалеченост (ако човек е една степен отдалечен от хората, които познава и на 2 степени от хората, които неговите познати познават, то тогава всеки е на „средно” 6 стъпки от всеки човек на земята) изглежда напълно правдоподобна, тъй като разглеждайки приятелите на приятелите си в социалните мрежи може да се натъкнеш на невероятни съвпадения...От тази идея може да се заключи, че разпространяването на вирусни послания никак не е трудна задача, особено използвайки мощта на новите канали за предаване на информация. Разбира се, всеки избира канала за разпространение, както сам прецени, но колкото повече ползваме интернет, толкова повече забелязваме колко е малък светът и как съобщенията прелитат из цялата планета само за няколко часа.

Приятел от Германия ми изпрати e-mail със съдържание, което бях получил 2 дни по-рано в България (говоря за http://store.fmi.uni-sofia.bg/temp/level.html). Не се знае как е стигнало до него, но самият факт, че го получавам подкрепя тезата за разделението. От друга страна пък не може да не се впечатлиш от степента на глобализация, до която сме достигнали...

Разбира се, това послание не е маркетингово, а хумористично, но комуникацията е всичко, а „мухата” не се шегува :)


Ето някои уникални примери за креативен вирусен маркетинг. Няма да разискваме обстойно маркетинговите постижения (т.е. продажби) тук. Идеята за публикуването им е демонстрация за невероятен нюх за това „как да пуснеш мухата”.


1. Sporting Lisbon кампания за набиране на притежатели на сезонни билети. Предполагам на Паоло Бенто му е паднало ухото от говорене. Гледай как.

2. Нещо повече от телефон...начин на живот. - http://www.pomegranatephone.com/

3. 18 милиона преглеждания на клипчетата за телефона и пуканките...различни етнически групи демонстрират едно и също нещо...3 месеца дискусия вярно ли е или не е ...

Компилация от клипчетата тук.

Истината тук.


Този блог пост беше просто изразяване на положително отношение и подкрепа за каузата „Нека бъдем креативни!”.

Дано силата на комуникацията бъде с вас! :)


17 Юли 2008

 

„Ако Президентът е пич, нека да си каже...”



Днес вече не е важно чия беше тази реплика, изречена по време на дискусията „Пере ли пари ПР-ът?” *. Вярно е... темата звучи като скоропоговорка - като тази, може би най-известната: „Петър плет плете, през три пръта преплита, падна Петре плета .... ” и т.н. Само че сегашният президент не се казва Петър и призива „Кажи си” не е на президента към министър-председателя, а напротив – негов адресат е Самият PRезидент.

Вероятно за човек, който хал-хабер си няма от ПР и не следи трескаво изявленията на българския Президент, горните изречения биха прозвучали объркващо, неясно – също като самата професия ПР.

Затова този пост на блога не е за малцината – може би няколкостотин действащи ПР специалисти в България, а за всички онези, които вече са забравили думите „Кажи си, Иване!”, които не знаят с какво точно се занимава ПР специалистът в ежедневната си работа, не са чули разсъжденията на държавния глава Георги Първанов, че ПР-фирмите се използват от политици като механизъм за пране на пари и единственото, което им говори що-годе нещо от горните няколко изречения е детската скоропоговорка.

И така: „Ако Президентът беше пич...”

Преди месец българският президент дали случайно, дали добре обмислено реши да разкритикува „на широко” пред българското общество (в ефира на една национална телевизия) политическата и избирателната система в страната като порочна и нуждаеща се от промяна. В хода на тези споделени размисли Първанов призна и друго едно свое наблюдение – че ПР агенциите са съучастник на партиите в изпирането на средства от незаконни дейности. Вероятно акцията му имаше за цел да убеди хората в готовността му да говори искрено (а може би и лично?) за злоупотребите в политиката. Възможно е и да е била скрита атака срещу конкретни политици и техните доверени ПР-и. За това можем само да гадаем, разбира се. „Ако Президентът беше пич”, обаче...

Ето, около тези няколко идеи се въртеше дискусията, озаглавена „Пере ли пари ПР-ът?”, която организаторите искаха да изпълнят с допълнително съдържание – за етичните норми и саморегулацията в ПР професията. Но нито темата, нито пък настроението на присъстващите предполагаше такава професионална дискусия. Май всеки беше дошъл, за да сподели личното си недоволство срещу ОНАЗИ реплика на Президента. А етичният дебат остана за следващата професионална сбирка...

Още по темата има в цялото интернет пространство, но ето няколко интересни попадения:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3003&sectionid=16&id=0000101

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=140216

http://www.capital.bg/show.php?storyid=519412

http://24chasa.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

* В дискусията, организирана на 15 юли в Гранд-хотел София, се включиха всички професионални сдружения на PR-специалисти в България. Тя беше посветена на професионалната етика и стандарти в сферата на PR.


04 Юли 2008

 

ККК - Калпава Корпоративна Комуникация


Когато става въпрос за добра връзка с клиенти някои фирми изведнъж започват да приличат на задъхани автомобилни мотори. Частите свързващи отделните звена започват да крещят, че не са добре смазани, а амортизацията им междувременно е в толкова напреднал стадий, колкото и на някои телевизионни водещи в националния ефир.

Синдромът Ку Клукс Клан (ККК), който изведнъж закрещява в корпоративната комуникация може да изплаши всеки нормален човек, който желае да получи отговор на въпросите си. В ролята си на съвестен клиент и платец.

ККК синдромът е много интересен – служителите в една компания поставят на главите си качулки и стават изведнъж анонимни и се сливат с пейзажа. Отделно, сякаш всички звена запалват факли и подпалват репутацията си в този момент. Отдават се чисто и просто на жаждата си за разруха, защото под качулката може да мразиш и да практикуваш своята форма на протест и корпоративен тероризъм без да понасяш отговорност. Клиенът от най-скъпото нещо за компанията се превръща в пречещото звено във взаимоотношенията и в елементът, който разстройва ежедневието ти. ККК синдромът е красива и модерна форма за разкриване на истинската същност на една компания – във време, когато й се оказва натиск.

„Големите” компании затова са „големи” – всяко едно звено работи като добре смазана машина и работи заедно за постигане на ползотворен резултат. Други компании са просто „големи”, защото линията на времето ги е превърнала в такава и някой не е се е появил на тяхната магистрала, за да постави отбивка в маршрута.

Компанията с широка магистрала БТК е болнава рожба на ККК синдромът. И то в доста напреднал стадий ако трябва да съдим по комуникацията, която Apeiron Communication осъществи с тях през изминалата седмица. Казвам осъществи, защото някъде тази комуникация прекъсна. По желание на отсрещната страна...или може би заради поредната повреда в тяхната обслужваща мрежа.

Apeiron няма телефон с адекватно поведение в последните две седмици. Интернет услугата, която върви към корпоративния пакет също може да се характеризира с термина „концерт по желание”. Макар, че екипът ни в последно време схвана тънкостта на потока, – сутрин до към 11-11:30 и привечер след 17 часа – не бихме могли да скрием възмущението си от сътресенията, които това нанася върху работата ни. Но подобни проблеми се появяват, за да бъдат отстранени. А акаунт мениджърите, които отговарят за твоята услуга са задължени да предприемат действия за отстраняването им. Нашият акаунт отстранява проблема ни вече в рамките на две седмици. Десетките телефонни разговори или по скоро позвънявания оставиха поне засега само онзи неприятен вкус в устата. Адекватните обяснения липсват – първо Софийска вода беше откъснала кабелите, след това имаше повреда в свързването, а след това...никой не разбра. Все пак научих за новите промоции на БТК ADSL, които може да си пуснем, за да сме още по-доволни след като ни отстранят проблема „до няколко дни”. Това обещание вече не помня на коя дата беше...ала беше доста отдавна като се има предвид сложността на ситуацията.

Проблемът обаче остава на заден план тук. По-важно е отношението. Когато плащаш за нещо е нормално този, който ти предоставя услугата или съответната стока, да е длъжен да ти я достави качествено и с подходящото отношение. Адекватното поведение дава добавена стойност на продукта или услугата, която искаш да закупиш. Една усмивка, една съпричасност, едно отмятане на задължение в твоята работа би трябвало да е нещо естествено в процеса на корпоративните взаимоотношения.

За жалост поне засега магистралата на БТК е прекалено дълга и широка и не можеш току-така да скочиш в движение, защото ще останеш на безлюдния път без изход. Но това не означава, че трябва да се примиряваш с дупките по пътя.

Докато ККК синдромът на БТК не бъде излекуван много клиенти ще продължат да страдат и да водят безсмислени спорове с нехаещи служители. Неадекватното отношение към проблемите на служителите на компанията водят до негативизъм, а оттам всякакви промоции и компенсации биха се възприели чисто и просто като замазване на положението.

Apeiron Communication отбелязва, че ККК е силнозаразен вирус, който е проникнал и в държавната администрация, банковата администрация, сред персонала на бензиностанциите, хипермаркетите. Лекът е само един – подобряване на вътрешните комуникации. Моля ви, възползвайте се!

PS:

Този текст е писан преди края на сагата.
Разрешаването на проблема отне повече от две седмици и за неговото разрешаване се наложи включването на друга страна освен обичайната между клиент и отговорен за работата с клиентите.


 

Плаващи променливи


Каквото образованието, такива и квалифицираните кадри...

Страшното е, че все повече кризата му потъва и се закотвя в дебрите на архаичното и все по-изкуфялото. И не говоря само за база и материални условия. Говоря за преподаватели – „квалифицирани” специалисти в дадена област. Със замръзнал часовник между 85 и 90 година на 20 век, живеейки на светлинни години от живота на своите студенти, възпитаниците, които трябва да приемат всичката мъдрост и полезни съвети, които могат да им бъдат дадена от тези същите.

Имаше един слоган на една политическа сила гласяш „С опита на старите и дързостта на младите към прогрес”. В бързопроменливия пазар на стоки и услуги и в сегашната ситуация на свободна мобилност и възможност за предаване и обмяна на информация за секунди на хиляди километри един от друг, „старите” в университети преживяват благодарение на своята натрупана репутация. За което може би не би могло да се води спор от гледна точка на успехи. Ала те са от времето на Великите географски открития...А тогава характеристиките на битието бяха коренно различни.

Кризата на образованието започва от кризата на личността. Проблемите на тези преподаватели е една от причините образованието да е толкова окаяно. Аз бих нарекал тези професори, доценти и отчаяни асистенти „призраци” – призраците на времето, в което са живели и са умрели. Времето, в което са учели и са поели знанията до ръба, до който на Партията й е било потребно. И те са се чувствали щастливи от този факт. Две десетилетия по-късно никой не е щастлив – нито те (остарели и все по-неадекватни на житейската обстановка), нито техните студенти, които трябва да им слушат предсмъртните брътвежи.

Но най-смешното е критериите на тези преподаватели – те са плаващите променливи на уродливата им същност, която хвърля в потрес студентите. Селективното „поощрение” да се усъвършенстваш е забележителна причина да бъдеш скъсан на изпит. Желанието да се изтъкнеш, че знаеш нещо извън материята, при това модерно – какъв жалък опит за демонстрация на качества! Непапагалстване – защо изобщо трябва да слушам некомпетентните ти размисли, щом не са изградени на базата на план-конспекта?

Едни студенти са умни, но могат повече. Други са се справили зле, но те толкова си могат. Трети пък знаят, но какво от това! С тях ще се срещнем на поправителната сесия – за да вземем своите 150 лева за „проверка” на същите въпроси, но този път студентът ще се е справил със сигурност по-добре, защото е видял, че не става става само учене, а трябва и акъл. Акълът чисто и просто да изпише буквичка по буквичка написаното в учебниците, защото гледните точки в науката се свеждат до формулата „какво е искал да каже автора”.

Тези критерии убиват образованието, а „призраците” стават за смях пред самите себе си заради самите себе си. Разсъдъкът им вече е дотам прескочил предела на „нормалното”, че те самите говорят без да си вярват или по-скоро ужасно си вярват, че времето им не е изтекло. Напротив!

Времето ви изтече! Не смятам, че трябва да чакаме и биологичната ви смърт, за да освободите пътя за някой по-талантлив и по-модерен. Защото с вашето бавно и тотално дезинтегриране, се разпада и последната амбиция и очакване на студентите да получат поне частичка от това, за което си плащат в университета; изгасва и последната свещ на и без това отъмнялата пътека на българското образование; загива и българският трудов пазар.


This page is powered by Blogger. Isn't yours?