01 Август 2006
PR и Медии, и пак за PR
На провелата се преди дни годишна среща на Българска Медийна Коалиция (БМК) в Банско
е представено изследване на Българския хелзинкски комитет относно отношенията ПР и медии.
За съжаление пълното изследване не е публикувано на сайтовете на БМК или Българския хелзинкски комитет. Публикуваният на сайта на БМК материал на БТА провокира серия от въпроси.
Някои от тях:
1. Какво означава медиите да работят „с елементи на ПР-агенции”...
2. Какво се крие зад понятието «спонтанен ПР», макар и предшестващия въпрос логично да е има ли такова понятие изобщо...
3. Можем ли да приемем, че специалистите в сферата политически ПР трябва да положат традиция на празнуването – на соственото си осъзнаване - и може би да признаят Бойко Борисов за почетен патрон на професионалния си празник, ако приемем тезата на Георги Лозанов за вярна...
4. «Медиите често са ПР-и на своите ръководители, собственици или на техните бизнеси» е повод да се запитаме сливането на специалист (ПР подразбира се), комуникационен канал (медиата, която и да е тя) и потребител на ПР услуги (който и да е от споменатите в цитата) индикатор за високо ниво на хармония ли е или просто...
5. Наистина ли можем да говорим за «отмирането на практиката да се предлагат пари срещу определени публикации» или можем да разглеждаме модела «подкуп на журналисти от ПР-агенции при тарифа от двеста до три хиляди лева» за създаване на «устойчивост» на практиката, в резултат на което се плаща не за публикация, а за поредица от такива...
Въпросите не свършват до тук.
Както и идентифицираните проблеми впрочем.
Най-общо последните се открояват в три паралелни/взаимносвързани аспекта:
Първият, този на медиите: «информационния репертоар» на една медиа се нарежда от «представители на сенчестия и политическия елит заедно с нейното ръководство»; и ако нещо е убягнало на диригентите, то пропуските могат да се коригират от журналистите, според които «дори липсата на негативно отношение към различните субекти на обществения живот е достатъчно, за да изкриви присъствието на обективна оценка за случващото се»...
Вторият стоварва топката в нашия си двор, на ПР професията: по думите на Георги Лозанов «засега ПР е все още дума с негативен знак, а дейността ПР била спорна»...
Третият аспект засяга т.нар., макар и несъществуваща, «широка публика», която е обект на общите усилия на двете страни – зависими медии и «спорни» ПР дейности.
Тук няма как да не се съгласим с Георги Лозанов, че «зависимостта на медиата все по-трудно става обект на гражданска реакция».
Тезите, по които категорично е трудно да постигнем съгласие с изследването си заслужават вниманието. Някои от тях се съдържат в приелите риторична форма въпроси по-горе.
Тази, която не можем да не стоварим под лупата на микроскопа е, че «ПР е все още дума с негативен знак, а дейността ПР била спорна».
Негативният знак е оценъчен знак. Оценка в възможна тогава, когато имаме познание, т.е. база за такава.
В общ план такова няма: ПР професията има проблем със собствения си имидж (Изследване на Аpeiron) и повечето ПР специалисти сме наясно с това (тъжното е, че не са малко и тези, които не идентифицират такъв проблем, но също наричат себе си ПР-и!).
И ако оценката все пак идва от страна на журналистите, то си струва да се поровим в причините за формирането й. И ако направим това, то списъкът с въпросите ще набъбне значително. Но от него не бива да се изключват въпроси като: какво е разбирането за ПР професията на журналистите; имат ли обща представа за нея, която се разминава с реалността и това е проблем или нямат никаква изходна представа и мнението им се оформя изцяло на база личен опит с ПР специалисти; какъв е профила на ПР специалистите, които работят главно с медии и които имат ключова роля за формирането на създадения негативен образ на ПР професията; колко от тези „ПР специалисти” са ПР специалисти всъщност; до кога ПР специалистите, които изпитват професионален кошмар от кавичките, които се налага да използват, за да се дистанцират от псевдопрофесионалистите няма да им пука за това, че именно от тях зависи кога и по какъв начин да се отърват веднъж завинаги (е, или почти!) не просто от кавичките, а от причината за употребата им...
Толкова много въпроси! Повечето от тях си имат отговори.
Други все още търсят своите отговори.
Какво е вашето мнение?
Да, въпросът е точно към вас, който четете тези редове. Не се измъквайте безшумно, макар и online пространството да го позволява. Споделете вашите мисли...
