14 Май 2008
„Размисли и страсти” от Втория ПР фестивал в София – ден 2
Взаимоотношенията 'ПР – медии – политически организации / личности' са очевидно една от любимите, но и болни теми на българските ПР професионалисти. Пролича в дискусиите от втория ден на ПР фестивала в София, които бяха по-посетени и по-оживени, като на моменти емоцията взимаше превес над рациото, а коментарите бяха съпътствани и от призиви за промяна.
Какво се случи?
Накратко, в дискусионния панел, посветен на ПР пазара в България участниците търсеха трудния баланс в дилемата „партньори или врагове” са българските медии. Прозвучаха много „за” и „против” и в едната, и в другата посока. Образът на медиите (или поне този, който част от столичните ПР специалисти имат) също се люшкаше от демоничната представа за неграмотни, некомпетентни, подкупни и мързеливи „драскачи” на сензации и лоши новини до представата за партньори, които изпреварват ПР гилдията по отношение на създадени професионални стандарти и норми, усещане за професионална общност и разпознаване на своята социална роля.
В същата емоционална гама протече и следващия дискусионен панел – за отношенията между ПР експерти и политици. Тук професионалното разочарование като че ли доминираше над всички останали тонове. Няколко часа не стигнаха на участниците да разберат кой пречи на техните клиенти – политиците и политическите организации, да налучкат верния тон в общуването с хората. Вината беше стоварена върху самите политици – едно заради нежеланието им да се доверят на професионални комуникатори, второ заради лошото качество на българската политика, трето поради неумението на партии и лидери да формулират добри управленски програми. Разбира се, без реални политически действия всяка ПР кампания се превръща в гол популизъм.
Чу се и един самокритичен глас: А може би ние – ПР специалистите, се превръщаме в съюзници на политиците в желанието им да загърбят обикновените хора и техните очаквания. След като политиците са готови да предлагат колосални суми за купуване на избирателни гласове, не е ли това лош атестат за работата на техните ПР консултанти? Умеят ли ПР-те да чуят, дешифрират и представят пред своя клиент -политик настроенията и очакванията на обществото?
По този начин – от критика към самокритика, протече вторият фестивален ден. Конструктивно решение на повдигнатите проблеми не се намери, но затова пък остана твърдата убеденост, че има нужда от един по-голям форум с участието на медии и политици.
И все пак...
В дискусиите се родиха няколко ценни идеи, които не е добре просто да отзвучат в тътена от празни думи и опитите да се намери жертва или виновен:
1. Ако ПР специалистите в България срещат сходни трудности в своята работа (независимо дали при работа с медии, с клиенти-политици или др.), то повече споделяне между тях, а не демонстриране на самодостатъчност, би довело до създаването на една истинска бизнес общност. Това ще улесни формирането на споделени професионални критерии и разписани пазарни регулации.
2. Креативност се очаква от ПР специалистите не само при консултиране на техните клиенти, но и в решаването на проблеми в техния „собствен двор”. Един от ресурсите за това са новите медии.
3. Ако иска да постави на нова основа взаимоотношенията си с други професионални групи в обществото, ПР общността трябва първо добре да дефинира своите изисквания, да се обедини около тях и да изчисти вътрешните си противоречия.
Цитат на деня:
„Няма политическа криза, която да може да бъде решена със средствата на ПР...”
Думите са на Велислава Кръстева, пресаташе на ДПС, която се включи в дискусионния модул „Политик, партия, ПР – кой, кога и какво?” във втория фестивален ден.
# posted by Apeiron Team @ 2:16 PM 
