Apeiron Blog

Днес вече не е важно чия беше тази реплика, изречена по време на дискусията „Пере ли пари ПР-ът?” ^*. Вярно е... темата звучи като скоропоговорка - като тази, може би най-известната: „Петър плет плете, през три пръта преплита, падна Петре плета .... ” и т.н. Само че сегашният президент не се казва Петър и призива „Кажи си” не е на президента към министър-председателя, а напротив – негов адресат е Самият PRезидент.

Вероятно за човек, който хал-хабер си няма от ПР и не следи трескаво изявленията на българския Президент, горните изречения биха прозвучали объркващо, неясно – също като самата професия ПР.

Затова този пост на блога не е за малцината – може би няколкостотин действащи ПР специалисти в България, а за всички онези, които вече са забравили думите „Кажи си, Иване!”, които не знаят с какво точно се занимава ПР специалистът в ежедневната си работа, не са чули разсъжденията на държавния глава Георги Първанов, че ПР-фирмите се използват от политици като механизъм за пране на пари и единственото, което им говори що-годе нещо от горните няколко изречения е детската скоропоговорка.

И така: „Ако Президентът беше пич...”

Преди месец българският президент дали случайно, дали добре обмислено реши да разкритикува „на широко” пред българското общество (в ефира на една национална телевизия) политическата и избирателната система в страната като порочна и нуждаеща се от промяна. В хода на тези споделени размисли Първанов призна и друго едно свое наблюдение – че ПР агенциите са съучастник на партиите в изпирането на средства от незаконни дейности. Вероятно акцията му имаше за цел да убеди хората в готовността му да говори искрено (а може би и лично?) за злоупотребите в политиката. Възможно е и да е била скрита атака срещу конкретни политици и техните доверени ПР-и. За това можем само да гадаем, разбира се. „Ако Президентът беше пич”, обаче...

• Щеше да прояви необходимата смелост и не да подхвърли в пространството едно пределно общо обвинение, насочено към цяла професионална гилдия, а да назове конкретните случаи, от които прави своите генерални заключения.
• „Ако Президентът беше пич” и наистина разполага с факти или данни за подобни злоупотреби трябва да прояви гражданската си (дори не говорим за политическа) отговорност и да подаде сигнал за нарушения на закона. В противен случай, прикривайки престъпление, за което знае, той се превръща в негов съучастник.
• „Ако Президентът беше пич”, щеше да даде личен пример и да обяви имената на онези агенции – рекламни, ПР и социологически, от чиито услуги се е ползвал по време на предизборните си кампании и да покаже размера и начина, по който са изразходвани средства от тях.
• В крайна сметка, „ако Президентът беше пич”, не би си позволил да подценява тежестта и авторитета, с които са облечени неговите държавнически думи и дела и би проявил повече далновидност при изричането на тези клеветящи ПР гилдията констатации. Защото никой не би допуснал, че българският Президент не знае какво говори.

Ето, около тези няколко идеи се въртеше дискусията, озаглавена „Пере ли пари ПР-ът?”, която организаторите искаха да изпълнят с допълнително съдържание – за етичните норми и саморегулацията в ПР професията. Но нито темата, нито пък настроението на присъстващите предполагаше такава професионална дискусия. Май всеки беше дошъл, за да сподели личното си недоволство срещу ОНАЗИ реплика на Президента. А етичният дебат остана за следващата професионална сбирка...

Още по темата има в цялото интернет пространство, но ето няколко интересни попадения:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3003&sectionid=16&id=0000101

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=140216

http://www.capital.bg/show.php?storyid=519412

http://24chasa.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

* В дискусията, организирана на 15 юли в Гранд-хотел София, се включиха всички професионални сдружения на PR-специалисти в България. Тя беше посветена на професионалната етика и стандарти в сферата на PR.