Apeiron Blog

Днес вече не е важно чия беше тази реплика, изречена по време на дискусията „Пере ли пари ПР-ът?” ^*. Вярно е... темата звучи като скоропоговорка - като тази, може би най-известната: „Петър плет плете, през три пръта преплита, падна Петре плета .... ” и т.н. Само че сегашният президент не се казва Петър и призива „Кажи си” не е на президента към министър-председателя, а напротив – негов адресат е Самият PRезидент.

Вероятно за човек, който хал-хабер си няма от ПР и не следи трескаво изявленията на българския Президент, горните изречения биха прозвучали объркващо, неясно – също като самата професия ПР.

Затова този пост на блога не е за малцината – може би няколкостотин действащи ПР специалисти в България, а за всички онези, които вече са забравили думите „Кажи си, Иване!”, които не знаят с какво точно се занимава ПР специалистът в ежедневната си работа, не са чули разсъжденията на държавния глава Георги Първанов, че ПР-фирмите се използват от политици като механизъм за пране на пари и единственото, което им говори що-годе нещо от горните няколко изречения е детската скоропоговорка.

И така: „Ако Президентът беше пич...”

Преди месец българският президент дали случайно, дали добре обмислено реши да разкритикува „на широко” пред българското общество (в ефира на една национална телевизия) политическата и избирателната система в страната като порочна и нуждаеща се от промяна. В хода на тези споделени размисли Първанов призна и друго едно свое наблюдение – че ПР агенциите са съучастник на партиите в изпирането на средства от незаконни дейности. Вероятно акцията му имаше за цел да убеди хората в готовността му да говори искрено (а може би и лично?) за злоупотребите в политиката. Възможно е и да е била скрита атака срещу конкретни политици и техните доверени ПР-и. За това можем само да гадаем, разбира се. „Ако Президентът беше пич”, обаче...

• Щеше да прояви необходимата смелост и не да подхвърли в пространството едно пределно общо обвинение, насочено към цяла професионална гилдия, а да назове конкретните случаи, от които прави своите генерални заключения.
• „Ако Президентът беше пич” и наистина разполага с факти или данни за подобни злоупотреби трябва да прояви гражданската си (дори не говорим за политическа) отговорност и да подаде сигнал за нарушения на закона. В противен случай, прикривайки престъпление, за което знае, той се превръща в негов съучастник.
• „Ако Президентът беше пич”, щеше да даде личен пример и да обяви имената на онези агенции – рекламни, ПР и социологически, от чиито услуги се е ползвал по време на предизборните си кампании и да покаже размера и начина, по който са изразходвани средства от тях.
• В крайна сметка, „ако Президентът беше пич”, не би си позволил да подценява тежестта и авторитета, с които са облечени неговите държавнически думи и дела и би проявил повече далновидност при изричането на тези клеветящи ПР гилдията констатации. Защото никой не би допуснал, че българският Президент не знае какво говори.

Ето, около тези няколко идеи се въртеше дискусията, озаглавена „Пере ли пари ПР-ът?”, която организаторите искаха да изпълнят с допълнително съдържание – за етичните норми и саморегулацията в ПР професията. Но нито темата, нито пък настроението на присъстващите предполагаше такава професионална дискусия. Май всеки беше дошъл, за да сподели личното си недоволство срещу ОНАЗИ реплика на Президента. А етичният дебат остана за следващата професионална сбирка...

Още по темата има в цялото интернет пространство, но ето няколко интересни попадения:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3003&sectionid=16&id=0000101

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=140216

http://www.capital.bg/show.php?storyid=519412

http://24chasa.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

* В дискусията, организирана на 15 юли в Гранд-хотел София, се включиха всички професионални сдружения на PR-специалисти в България. Тя беше посветена на професионалната етика и стандарти в сферата на PR.

# posted by Apeiron Team @ 11:32 AM 0 comments

Когато става въпрос за добра връзка с клиенти някои фирми изведнъж започват да приличат на задъхани автомобилни мотори. Частите свързващи отделните звена започват да крещят, че не са добре смазани, а амортизацията им междувременно е в толкова напреднал стадий, колкото и на някои телевизионни водещи в националния ефир.

Синдромът Ку Клукс Клан (ККК), който изведнъж закрещява в корпоративната комуникация може да изплаши всеки нормален човек, който желае да получи отговор на въпросите си. В ролята си на съвестен клиент и платец.

ККК синдромът е много интересен – служителите в една компания поставят на главите си качулки и стават изведнъж анонимни и се сливат с пейзажа. Отделно, сякаш всички звена запалват факли и подпалват репутацията си в този момент. Отдават се чисто и просто на жаждата си за разруха, защото под качулката може да мразиш и да практикуваш своята форма на протест и корпоративен тероризъм без да понасяш отговорност. Клиенът от най-скъпото нещо за компанията се превръща в пречещото звено във взаимоотношенията и в елементът, който разстройва ежедневието ти. ККК синдромът е красива и модерна форма за разкриване на истинската същност на една компания – във време, когато й се оказва натиск.

„Големите” компании затова са „големи” – всяко едно звено работи като добре смазана машина и работи заедно за постигане на ползотворен резултат. Други компании са просто „големи”, защото линията на времето ги е превърнала в такава и някой не е се е появил на тяхната магистрала, за да постави отбивка в маршрута.

Компанията с широка магистрала БТК е болнава рожба на ККК синдромът. И то в доста напреднал стадий ако трябва да съдим по комуникацията, която Apeiron Communication осъществи с тях през изминалата седмица. Казвам осъществи, защото някъде тази комуникация прекъсна. По желание на отсрещната страна...или може би заради поредната повреда в тяхната обслужваща мрежа.

Apeiron няма телефон с адекватно поведение в последните две седмици. Интернет услугата, която върви към корпоративния пакет също може да се характеризира с термина „концерт по желание”. Макар, че екипът ни в последно време схвана тънкостта на потока, – сутрин до към 11-11:30 и привечер след 17 часа – не бихме могли да скрием възмущението си от сътресенията, които това нанася върху работата ни. Но подобни проблеми се появяват, за да бъдат отстранени. А акаунт мениджърите, които отговарят за твоята услуга са задължени да предприемат действия за отстраняването им. Нашият акаунт отстранява проблема ни вече в рамките на две седмици. Десетките телефонни разговори или по скоро позвънявания оставиха поне засега само онзи неприятен вкус в устата. Адекватните обяснения липсват – първо Софийска вода беше откъснала кабелите, след това имаше повреда в свързването, а след това...никой не разбра. Все пак научих за новите промоции на БТК ADSL, които може да си пуснем, за да сме още по-доволни след като ни отстранят проблема „до няколко дни”. Това обещание вече не помня на коя дата беше...ала беше доста отдавна като се има предвид сложността на ситуацията.

Проблемът обаче остава на заден план тук. По-важно е отношението. Когато плащаш за нещо е нормално този, който ти предоставя услугата или съответната стока, да е длъжен да ти я достави качествено и с подходящото отношение. Адекватното поведение дава добавена стойност на продукта или услугата, която искаш да закупиш. Една усмивка, една съпричасност, едно отмятане на задължение в твоята работа би трябвало да е нещо естествено в процеса на корпоративните взаимоотношения.

За жалост поне засега магистралата на БТК е прекалено дълга и широка и не можеш току-така да скочиш в движение, защото ще останеш на безлюдния път без изход. Но това не означава, че трябва да се примиряваш с дупките по пътя.

Докато ККК синдромът на БТК не бъде излекуван много клиенти ще продължат да страдат и да водят безсмислени спорове с нехаещи служители. Неадекватното отношение към проблемите на служителите на компанията водят до негативизъм, а оттам всякакви промоции и компенсации биха се възприели чисто и просто като замазване на положението.

Apeiron Communication отбелязва, че ККК е силнозаразен вирус, който е проникнал и в държавната администрация, банковата администрация, сред персонала на бензиностанциите, хипермаркетите. Лекът е само един – подобряване на вътрешните комуникации. Моля ви, възползвайте се!

PS:

# posted by Apeiron Team @ 5:16 PM 1 comments

Каквото образованието, такива и квалифицираните кадри...

Страшното е, че все повече кризата му потъва и се закотвя в дебрите на архаичното и все по-изкуфялото. И не говоря само за база и материални условия. Говоря за преподаватели – „квалифицирани” специалисти в дадена област. Със замръзнал часовник между 85 и 90 година на 20 век, живеейки на светлинни години от живота на своите студенти, възпитаниците, които трябва да приемат всичката мъдрост и полезни съвети, които могат да им бъдат дадена от тези същите.

Имаше един слоган на една политическа сила гласяш „С опита на старите и дързостта на младите към прогрес”. В бързопроменливия пазар на стоки и услуги и в сегашната ситуация на свободна мобилност и възможност за предаване и обмяна на информация за секунди на хиляди километри един от друг, „старите” в университети преживяват благодарение на своята натрупана репутация. За което може би не би могло да се води спор от гледна точка на успехи. Ала те са от времето на Великите географски открития...А тогава характеристиките на битието бяха коренно различни.

Кризата на образованието започва от кризата на личността. Проблемите на тези преподаватели е една от причините образованието да е толкова окаяно. Аз бих нарекал тези професори, доценти и отчаяни асистенти „призраци” – призраците на времето, в което са живели и са умрели. Времето, в което са учели и са поели знанията до ръба, до който на Партията й е било потребно. И те са се чувствали щастливи от този факт. Две десетилетия по-късно никой не е щастлив – нито те (остарели и все по-неадекватни на житейската обстановка), нито техните студенти, които трябва да им слушат предсмъртните брътвежи.

Но най-смешното е критериите на тези преподаватели – те са плаващите променливи на уродливата им същност, която хвърля в потрес студентите. Селективното „поощрение” да се усъвършенстваш е забележителна причина да бъдеш скъсан на изпит. Желанието да се изтъкнеш, че знаеш нещо извън материята, при това модерно – какъв жалък опит за демонстрация на качества! Непапагалстване – защо изобщо трябва да слушам некомпетентните ти размисли, щом не са изградени на базата на план-конспекта?

Едни студенти са умни, но могат повече. Други са се справили зле, но те толкова си могат. Трети пък знаят, но какво от това! С тях ще се срещнем на поправителната сесия – за да вземем своите 150 лева за „проверка” на същите въпроси, но този път студентът ще се е справил със сигурност по-добре, защото е видял, че не става става само учене, а трябва и акъл. Акълът чисто и просто да изпише буквичка по буквичка написаното в учебниците, защото гледните точки в науката се свеждат до формулата „какво е искал да каже автора”.

Тези критерии убиват образованието, а „призраците” стават за смях пред самите себе си заради самите себе си. Разсъдъкът им вече е дотам прескочил предела на „нормалното”, че те самите говорят без да си вярват или по-скоро ужасно си вярват, че времето им не е изтекло. Напротив!

Времето ви изтече! Не смятам, че трябва да чакаме и биологичната ви смърт, за да освободите пътя за някой по-талантлив и по-модерен. Защото с вашето бавно и тотално дезинтегриране, се разпада и последната амбиция и очакване на студентите да получат поне частичка от това, за което си плащат в университета; изгасва и последната свещ на и без това отъмнялата пътека на българското образование; загива и българският трудов пазар.

# posted by Apeiron Team @ 5:13 PM 1 comments