26 Февруари 2009
Манипулирай трудно
За видовете влияние и развития имунитет
Какво да мислим за манипулацията?
Понятието манипулация в превод от латински (manipulus), е „правя нещо с ръце”. Думата се е използвала най-вече за описване на дейност, извършвана с ръце, която изисква определени умения. Терминът става изключително популярен с развитието на науките - употребява се във физиката, химията и други точни науки; в социалните науки; в икономиката и финансите; в медицината и други. Общото на всички употреби е, че винаги става дума за влияние върху някакъв обект (химическа реакция, икономически процес, човешкия организъм). Източникът на това влияние е човекът, който използва специфични умения, за да променя елементи от заобикалящия го свят. Особеностите в съвременното влияние върху елементи от света са няколко. Първо, имайки предвид развитието на различни професионални сфери, „ръцете” вече не са най-надеждният инструмент за промяна. Такава роля играят разумът и специфичните професионални умения, които позволяват съвременната усложнена промяна. Същевременно ако говорим за социална промяна, т.е. за влияние върху социалния свят и човека, то прието е донякъде да се разграничават манипулация и убеждаване. Убеждаването разчита на по-непосредствено влияние върху нагласите и съзнанието, опитвайки се да ги промени чрез рационални аргументи. „Манипулацията” осъществява влияние по формален (а не по съдържателен) път – чрез начин на говорене, интонация, структура на посланието, време и място на комуникирането му и т.н. Ясна граница обаче не може да бъде поставена, особено когато в съвременния свят различните влияния върху социалния свят са професионализирани – политика, връзки с обществеността, неправителствен сектор и т.н.
Клишето „манипулация” манипулира!
В днешно време смисълът на тази дума се е видоизменил и е добил негативен отенък. По този начин неутралният термин, възприет в науката с цел яснота, се заменя от ежедневно понятие с множество нюанси. Да управляваш или използваш майсторски, да контролираш или мамиш по хитър, нечестен и коварен начин в своя собствена полза, са само част от определенията, с които се свързва това понятие. Думата става синоним на експлоатация, лишаване от правото на избор и мнение, пропаганда. Тя се свързва с редица манипулационни техники, които влияят на съзнанието и оттам на поведението на човек. Манипулацията като ежедневно понятие се свързва донякъде със страх, изолиране и лишаване от алтернативни източници на информация, разделяне на добри и лоши, създаване на идоли и т.н. В началото на миналия век този метод на формиране на мнението и поведението на масите, един вид създаване и направляване на общественото мнение в определена посока, е бил доста разпространен. Това е грубата манипулация, основаваща се на насилствено принуждаване, която най-често е използвана за реализирането на политически цели и устновяване на определен тип държавно управление. Българската социално-икономическа ситуация, а оттам и ежедневният живот, добавят още множество негативни нюанси към смисъла на думата „манипулация”. Въпреки че по-актуалната дума от този смислов диапазон в момента е „корупция”, то самата манипулация се мисли като инструмент на корумпираната до мозъка на костите си действителност. Всичко е връзки, корупцията е нещо нормално, защото има своите корени в естествените отношения между хората; всеки има частен интерес, всеки манипулира, всичко е манипулация. Но това специфично разбиране е друга тема.
Защо е трудно да манипулираш днес?
Въпросът е дали в наши дни манипулацията като инструмент за тотална и еднопосочна промяна в съзнанието на масите е възможна? Отговорът е по-скоро не. Различни форми на пропаганда съществуват и вероятно част от пропагандираните послания са успешни за част от таргетираната публика. Има обаче два съвременни фактора, които сериозно възпрепятстват успеха на грубата манипулация на масите. Първият е наличието на множество и разностранни икономически интереси. Класическото обяснение на модерността казва, че онова, което крепи обществото и позволява неговото развитие, е балансът на интереси. Тази стара европейска идея, съществувала като основен принцип на външната политика на държавите от Европа стотици години, е и обяснителен механизъм за обществения ред. Полето на обществено-икономическия живот е регламентирано чрез правила и закони, които осигуряват равни права на икономическите субекти. Но важното в случая е, че докато на пазара не съществува сериозен монопол, не е възможно една манипулация да промени обществения живот и масовото съзнание. Защото в съвременната ситуация източниците за влияние върху мненията, нагласите и оттам съзнанието са много. По този начин се стига до баланс на манипулациите. Освен многото източници на послания, друг елемент от общестествения живот, който поставя контра на едноличното влияние и масовия му ефект, е самото публично пространство. В наши дни съществуват огромно количество медии, които обслужват различни интереси – политически, стопански, идеологически и т.н. Това медийно богатство води до непрекъснатото бомбардиране на потребителя с различни послания, идващи по различни канали. Така едностранчивото облъчване сериозно се възпрепятства. Потребителят става много недоверчив, скептичен или поне остава „с едно наум”, т.е. развива се своеобразна форма на имунитет.
В този ред на мисли грубата манипулация на масите е невъзможна при наличието на споменатите ограничители – плурализъм на икономическите интереси и на публичното пространство. Доколко тези фактори присъстват в съвременната българска действителност – това е друг въпрос. А още по-друг е въпросът дали ежедневната манипулация на микрониво има трайни ефекти върху социалното тяло и какви са нейните последствия за макроструктурата на социално-икономическия живот.
# posted by Apeiron Team @ 5:53 PM 
Comments:
<< Home
Темата за манипулацията е едновременно актуална и злободневна, затова поздравления за избора на автора. Моето мнение е, че с детронирането на „големите идеологии” на 20 век манипулацията съвсем не си е отишла. Съгласна съм, че в плуралистичното общество манипулацията е трудна мисия. Съгласна съм обаче и с допълнението – че тя не е невъзможна. Затова и този пост ме провокира да напиша няколко мои наблюдения, по-скоро породени от социалния ми и житейски опит, отколкото от някоя съвременна теория за обществото.
Най-общо, първото ми наблюдение е свързано с медийното разнообразие. Да, медийно разнообразие има, но съществува и обратният процес – на консолидиране на различни по формат медии и образуване на мощни и влиятелни медийни групи. Проблем, признат и от Съвета на Европа. Някои от влиятелните медийни групи с европейски мащаб участват на медийния пазар и в България. Други са си наши, доморасли, и поради това доста по-прозрачни в опитите си да защитават субективни интереси. Мога да кажа, че тази тенденция не просто съществува, но както изглежда се и засилва – с обединяването на т.нар. традиционни медии (вестници, радия, ТВ) и „нови медии” – интернет портали и информационни сайтове, с издаването на безплатни ежедневници или други медийни формати. Така, че голямото медийно разнообразие дори и на един ограничен пазар като българския е по-скоро привидно. В тази ситуация гарантирането на плурализъм на мненията зависи от професионалните и етичните стандарти, които следват журналистите в тези медии. Става въпрос за желанието им да бъдат обективни, да преследват истината, да се водят от гражданската и човешката си съвест. Доколко българските медии спазват принципа за обективност при представянето на социални, икономически, политически процеси е въпрос, на който всеки може да си отговори сам.
И все пак, ако говорим за плурализъм на мненията, може би Интернет е мястото, където това е безусловно възможно. Разбира се, ако имаш компютър и достъп до глобалната мрежа.
На второ място бих сложила един може би не толкова осъзнат факт – че този или тези, които имат „властта” (не става дума само за държавна власт) да дефинират един обществен проблем, са тези които задават и начина на говорене, а в крайна сметка и възможното решение на проблема. Ако например след 11 септември, всички вярвахме, че атаката срещу Световния търговски център е терористичен акт, то е защото онези, които в този момент имаха властта първи да дефинират този проблем ни казаха, че това е дело на терористи. От там насетне последва и „резонното” решение на проблема - мащабна умиротворителна мисия в Ирак. И така се роди един „новоговор”, в който думата „присъствие” замести политически неправилната дума окупация, а словосъчетанието „приятелски огън” замести по-зловещото „избиване на нашите”. Така, че властта да формулираш проблема и да зададеш рамката на неговото обговаряне се оказа достатъчно ефективна форма на манипулация, и то в доста широки граници.
И третата от тези малко разпилени мисли е свързана със социалната апатия, която е най-добрият съюзник на манипулацията. Обзелият ни нихилизъм (тук говоря предимно за нас - българите), който минава под общия знаменател „всички са маскари”, позволява на една голяма група хора да продължават да наричат нещата с имената, които те са избрали за тях. Така, че нищо чудно ако корупцията в България вече е влязла официално в тълковния речник като „усвояване на европейски фондове”. И какво като никой от нас не вярва на тези хора? Когато не търсиш и не цениш истината, неистината се настанява удобно на нейното място.
Най-общо, първото ми наблюдение е свързано с медийното разнообразие. Да, медийно разнообразие има, но съществува и обратният процес – на консолидиране на различни по формат медии и образуване на мощни и влиятелни медийни групи. Проблем, признат и от Съвета на Европа. Някои от влиятелните медийни групи с европейски мащаб участват на медийния пазар и в България. Други са си наши, доморасли, и поради това доста по-прозрачни в опитите си да защитават субективни интереси. Мога да кажа, че тази тенденция не просто съществува, но както изглежда се и засилва – с обединяването на т.нар. традиционни медии (вестници, радия, ТВ) и „нови медии” – интернет портали и информационни сайтове, с издаването на безплатни ежедневници или други медийни формати. Така, че голямото медийно разнообразие дори и на един ограничен пазар като българския е по-скоро привидно. В тази ситуация гарантирането на плурализъм на мненията зависи от професионалните и етичните стандарти, които следват журналистите в тези медии. Става въпрос за желанието им да бъдат обективни, да преследват истината, да се водят от гражданската и човешката си съвест. Доколко българските медии спазват принципа за обективност при представянето на социални, икономически, политически процеси е въпрос, на който всеки може да си отговори сам.
И все пак, ако говорим за плурализъм на мненията, може би Интернет е мястото, където това е безусловно възможно. Разбира се, ако имаш компютър и достъп до глобалната мрежа.
На второ място бих сложила един може би не толкова осъзнат факт – че този или тези, които имат „властта” (не става дума само за държавна власт) да дефинират един обществен проблем, са тези които задават и начина на говорене, а в крайна сметка и възможното решение на проблема. Ако например след 11 септември, всички вярвахме, че атаката срещу Световния търговски център е терористичен акт, то е защото онези, които в този момент имаха властта първи да дефинират този проблем ни казаха, че това е дело на терористи. От там насетне последва и „резонното” решение на проблема - мащабна умиротворителна мисия в Ирак. И така се роди един „новоговор”, в който думата „присъствие” замести политически неправилната дума окупация, а словосъчетанието „приятелски огън” замести по-зловещото „избиване на нашите”. Така, че властта да формулираш проблема и да зададеш рамката на неговото обговаряне се оказа достатъчно ефективна форма на манипулация, и то в доста широки граници.
И третата от тези малко разпилени мисли е свързана със социалната апатия, която е най-добрият съюзник на манипулацията. Обзелият ни нихилизъм (тук говоря предимно за нас - българите), който минава под общия знаменател „всички са маскари”, позволява на една голяма група хора да продължават да наричат нещата с имената, които те са избрали за тях. Така, че нищо чудно ако корупцията в България вече е влязла официално в тълковния речник като „усвояване на европейски фондове”. И какво като никой от нас не вярва на тези хора? Когато не търсиш и не цениш истината, неистината се настанява удобно на нейното място.
# posted by 
: 12:14 AM
: 12:14 AM
Съгласен съм, че консолидирането на влиятелни медийни групи може да има сериозни негативни ефекти, доколкото зад всяко едно управление стои един икономически интерес. По този начин властта, за която стана дума, се централизира, а оттам и доминантното говорене за нещата придобива един-единствен източник. Така говоренето става едно. Оттам и алтернативни решения на актуалните проблеми никога не могат да добият необходимите привърженици, не защото не са изказвани, а защото няма достатъчно мощен застъпник, който да легитимира това говорене.
Т.е. ако използвам примера с терористичния акт от 11 септември – веднага след злощастната дата и дълго след това единственото говорене, което съществуваше в публичното пространство, беше, че актът е дело на ислямска терористична група. Не че и друго не се е говорило, но то не видя почти никаква публичност. Това не стана, защото по онова време нямаше консолидирана група с общ икономически интерес, която да продуцира опозиционно на това говорене. По-късно постепенно такива се появиха (Майкъл Мур; създателите на филма Loose Change и др.), които добиваха популярност, защитавайки другата гледна точка. Другото говорене доби популярност, политизира се, което в крайна сметка срина репутацията на кабинета Буш. (разбира се „говоренето” не е основна и единствена причина, но то е онова, което е в директна връзка с общественото мнение).
Абсолютно съм съгласен с разсъжденията за властта, даже бих ги радикализирал. Властта на микрониво е „във” самото говорене – да формулираш изречение вече е власт, защото това създава говорене, което вече обяснява нещо. Онзи, който говори е във властова позиция спрямо мълчащия, защото неизказаното няма никакво значение, но изказаното при определени условия може да направи несъобразяването с него невъзможно.
Всичко това обаче остава на микрониво, което в наши дни е тотално различно от макронивото. Това го казвам, защото има нещо, с което не съм съгласен – с това, че индивидуалната етика и морал, за които говориш, могат да бъдат каквито и да било регулатори в наши дни. Откакто моралът и законът не са едно и също, с морала никой не се съобразява – другояче не може да бъде, и добре, че не е! Да, може би моралът и етиката са единствените от които зависи избора за търсене на обективна информация от медиите в момента, но самото им наличие като единствени вече е катастрофално.
Т.е. аз доразвивам идеята ти за макровластта – ако ръководството на медийната група не поддържа рамка, която да изисква представянето на „обективна” информация, то такова инфо никога няма да бъде създадено. Защото колкото и морален да е журналиста обективните му новини няма да видят бял свят, или поне нямат да имат никакъв ефект, ако стандартите (добри или лоши) на работното му място не съвпадат с неговите персонални такива. В този смисъл нуждата от спазване на професионален стандарт ще оправи журналистиката, а не повече морални журналисти.
И в този смисъл манипулацията е на първо място неизбежна – поне докато има печатни и електронни медии, интернет и т.н. влиянието върху обществени групи е неизбежно. Оттам различни видове манипулация стават и задължителни, защото колкото повече опити за влияние върху публиките от страна на различни източници, толкова по-добре.
Публикуване на коментар
Т.е. ако използвам примера с терористичния акт от 11 септември – веднага след злощастната дата и дълго след това единственото говорене, което съществуваше в публичното пространство, беше, че актът е дело на ислямска терористична група. Не че и друго не се е говорило, но то не видя почти никаква публичност. Това не стана, защото по онова време нямаше консолидирана група с общ икономически интерес, която да продуцира опозиционно на това говорене. По-късно постепенно такива се появиха (Майкъл Мур; създателите на филма Loose Change и др.), които добиваха популярност, защитавайки другата гледна точка. Другото говорене доби популярност, политизира се, което в крайна сметка срина репутацията на кабинета Буш. (разбира се „говоренето” не е основна и единствена причина, но то е онова, което е в директна връзка с общественото мнение).
Абсолютно съм съгласен с разсъжденията за властта, даже бих ги радикализирал. Властта на микрониво е „във” самото говорене – да формулираш изречение вече е власт, защото това създава говорене, което вече обяснява нещо. Онзи, който говори е във властова позиция спрямо мълчащия, защото неизказаното няма никакво значение, но изказаното при определени условия може да направи несъобразяването с него невъзможно.
Всичко това обаче остава на микрониво, което в наши дни е тотално различно от макронивото. Това го казвам, защото има нещо, с което не съм съгласен – с това, че индивидуалната етика и морал, за които говориш, могат да бъдат каквито и да било регулатори в наши дни. Откакто моралът и законът не са едно и също, с морала никой не се съобразява – другояче не може да бъде, и добре, че не е! Да, може би моралът и етиката са единствените от които зависи избора за търсене на обективна информация от медиите в момента, но самото им наличие като единствени вече е катастрофално.
Т.е. аз доразвивам идеята ти за макровластта – ако ръководството на медийната група не поддържа рамка, която да изисква представянето на „обективна” информация, то такова инфо никога няма да бъде създадено. Защото колкото и морален да е журналиста обективните му новини няма да видят бял свят, или поне нямат да имат никакъв ефект, ако стандартите (добри или лоши) на работното му място не съвпадат с неговите персонални такива. В този смисъл нуждата от спазване на професионален стандарт ще оправи журналистиката, а не повече морални журналисти.
И в този смисъл манипулацията е на първо място неизбежна – поне докато има печатни и електронни медии, интернет и т.н. влиянието върху обществени групи е неизбежно. Оттам различни видове манипулация стават и задължителни, защото колкото повече опити за влияние върху публиките от страна на различни източници, толкова по-добре.
<< Home
