26 Февруари 2009
Манипулирай трудно
За видовете влияние и развития имунитет
Какво да мислим за манипулацията?
Понятието манипулация в превод от латински (manipulus), е „правя нещо с ръце”. Думата се е използвала най-вече за описване на дейност, извършвана с ръце, която изисква определени умения. Терминът става изключително популярен с развитието на науките - употребява се във физиката, химията и други точни науки; в социалните науки; в икономиката и финансите; в медицината и други. Общото на всички употреби е, че винаги става дума за влияние върху някакъв обект (химическа реакция, икономически процес, човешкия организъм). Източникът на това влияние е човекът, който използва специфични умения, за да променя елементи от заобикалящия го свят. Особеностите в съвременното влияние върху елементи от света са няколко. Първо, имайки предвид развитието на различни професионални сфери, „ръцете” вече не са най-надеждният инструмент за промяна. Такава роля играят разумът и специфичните професионални умения, които позволяват съвременната усложнена промяна. Същевременно ако говорим за социална промяна, т.е. за влияние върху социалния свят и човека, то прието е донякъде да се разграничават манипулация и убеждаване. Убеждаването разчита на по-непосредствено влияние върху нагласите и съзнанието, опитвайки се да ги промени чрез рационални аргументи. „Манипулацията” осъществява влияние по формален (а не по съдържателен) път – чрез начин на говорене, интонация, структура на посланието, време и място на комуникирането му и т.н. Ясна граница обаче не може да бъде поставена, особено когато в съвременния свят различните влияния върху социалния свят са професионализирани – политика, връзки с обществеността, неправителствен сектор и т.н.
Клишето „манипулация” манипулира!
В днешно време смисълът на тази дума се е видоизменил и е добил негативен отенък. По този начин неутралният термин, възприет в науката с цел яснота, се заменя от ежедневно понятие с множество нюанси. Да управляваш или използваш майсторски, да контролираш или мамиш по хитър, нечестен и коварен начин в своя собствена полза, са само част от определенията, с които се свързва това понятие. Думата става синоним на експлоатация, лишаване от правото на избор и мнение, пропаганда. Тя се свързва с редица манипулационни техники, които влияят на съзнанието и оттам на поведението на човек. Манипулацията като ежедневно понятие се свързва донякъде със страх, изолиране и лишаване от алтернативни източници на информация, разделяне на добри и лоши, създаване на идоли и т.н. В началото на миналия век този метод на формиране на мнението и поведението на масите, един вид създаване и направляване на общественото мнение в определена посока, е бил доста разпространен. Това е грубата манипулация, основаваща се на насилствено принуждаване, която най-често е използвана за реализирането на политически цели и устновяване на определен тип държавно управление. Българската социално-икономическа ситуация, а оттам и ежедневният живот, добавят още множество негативни нюанси към смисъла на думата „манипулация”. Въпреки че по-актуалната дума от този смислов диапазон в момента е „корупция”, то самата манипулация се мисли като инструмент на корумпираната до мозъка на костите си действителност. Всичко е връзки, корупцията е нещо нормално, защото има своите корени в естествените отношения между хората; всеки има частен интерес, всеки манипулира, всичко е манипулация. Но това специфично разбиране е друга тема.
Защо е трудно да манипулираш днес?
Въпросът е дали в наши дни манипулацията като инструмент за тотална и еднопосочна промяна в съзнанието на масите е възможна? Отговорът е по-скоро не. Различни форми на пропаганда съществуват и вероятно част от пропагандираните послания са успешни за част от таргетираната публика. Има обаче два съвременни фактора, които сериозно възпрепятстват успеха на грубата манипулация на масите. Първият е наличието на множество и разностранни икономически интереси. Класическото обяснение на модерността казва, че онова, което крепи обществото и позволява неговото развитие, е балансът на интереси. Тази стара европейска идея, съществувала като основен принцип на външната политика на държавите от Европа стотици години, е и обяснителен механизъм за обществения ред. Полето на обществено-икономическия живот е регламентирано чрез правила и закони, които осигуряват равни права на икономическите субекти. Но важното в случая е, че докато на пазара не съществува сериозен монопол, не е възможно една манипулация да промени обществения живот и масовото съзнание. Защото в съвременната ситуация източниците за влияние върху мненията, нагласите и оттам съзнанието са много. По този начин се стига до баланс на манипулациите. Освен многото източници на послания, друг елемент от общестествения живот, който поставя контра на едноличното влияние и масовия му ефект, е самото публично пространство. В наши дни съществуват огромно количество медии, които обслужват различни интереси – политически, стопански, идеологически и т.н. Това медийно богатство води до непрекъснатото бомбардиране на потребителя с различни послания, идващи по различни канали. Така едностранчивото облъчване сериозно се възпрепятства. Потребителят става много недоверчив, скептичен или поне остава „с едно наум”, т.е. развива се своеобразна форма на имунитет.
В този ред на мисли грубата манипулация на масите е невъзможна при наличието на споменатите ограничители – плурализъм на икономическите интереси и на публичното пространство. Доколко тези фактори присъстват в съвременната българска действителност – това е друг въпрос. А още по-друг е въпросът дали ежедневната манипулация на микрониво има трайни ефекти върху социалното тяло и какви са нейните последствия за макроструктурата на социално-икономическия живот.
