Apeiron Blog

Шимпанзе for president

2009-03-13T12:11:00.008+02:00

Карикатурата на Шон Делонас в The New York Post, която изобразява побесняло шимпанзе, застреляно от двама „бели” полицаи, разбуни духовете на Америка, заради обвинения в расистки подтекст на рисунката. Предизвиканата реакция ни даде урок на тема „Скандалът – начин на употреба”. Не е нужно да отвориш бутилката докрай, за да излезе от там лошия дух. Също както не е нужно да нарисуваш портрета на чернокожия президент на САЩ, за да отключиш недоволството на граждани и защитници на човешките права. Оказа се, че това е „маймунска работа”. Особено, когато става въпрос за тема, към която обществото е силно чувствително, какъвто е расизмът и човешките права за американците. Дори и авторът да не е имал намерението да засегне достойнството на чернокожите и още по-малко на президента, трупаните с години исторически комплекси на обществото изострят неговата чувствителност до краен предел. Малко е нужно, за да се отприщи вълна от социални протести, на каквито станахме свидетели след публикацията.

А спомняте ли си тоалетната инсталация на Давид Чорни в Брюксел и реакцията на една част от българското общество?! Скандалът е жив! И всеки, който е решил да го използва трябва само да знае КАК СЕ ПУСКА ДУХЪТ OT БУТИЛКАТА.

Още информация:

http://news.yahoo.com/s/ap/20090218/ap_en_ot/ny_post_cartoon

Шоубизнесът не спи и не гладува

2009-03-11T09:47:00.004+02:00

Луксът като елемент от това да си звезда

По традиция през месец февруари се раздават наградите Грами и Оскарите.

И тази година традицията остана, каквато бе. Въпросът обаче е: На каква цена? Може би, това е точното питане. По нищо не изглеждаше във времето на световна икономическа криза двете церемонии да бяха редуцирали бюджетите си. Дори и да споменем само интерпретацията на паважа на Микеланджело на Piazza del Campidoglio в Рим върху сцената на Оскарите, както и 92-те хиляди кристалчета Swarovski, блещукащи по нея, преминем през „все пак” позлатените статуетки Оскар (50 на брой) и километровите Червени килими, Зелените стаи (мястото, където участниците в церемониите стоят, когато не са на сцената), Governers Ball (банкетът след Оскарите) с декор на огромни изкуствени водопади и бонзай дръвчета и хиляди цветя; продължим със 110-те ръчно направени позлатени грамофончета, наемът и аранжировката на 20 хилядната зала Staples Center само за церемонията на Грамите...и към всичко това добавим немислимата сума за рокли и костюми...май стана доста.

Но дали целта на събитята не е всъщност такава?

Нормално е да се наслаждаваме на лукса и очарованието на шоубизнеса. От друга страна, цялата помпозност и показност на „известните” никога не е била в излишък. Проблемът тук изхожда от факта дали наистина трябваше да се наблегне на подобна концепция и на двете церемонии? Ако приемем, че за музикалните и филмовите звезди е напълно нормално да пръскат пари за дрехи, които ще облекат веднъж, отговорът е - Да.

Едва ли повечето критици разсъждават по този начин. Точно в ситуация на криза те очакват нещо различно и благотворително. Защото, когато правиш едно мащабно събитие от такъв калибър, интерпретацията трябва да клони към общественополезното. Е, нямаше го безмисленото лицемерие и даряване на средства. Тоест критиците не получиха това, което искаха.

Колкото до комуникацията на събитието - двете церемонии не се нуждаят от нищо ново, освен от модернизация и актуализация на способите за достигане до публиката. Нямаше революционни методи, по-скоро се заложи на ефективните решения.

Беше стимулирана интерактивността и на двете събития – гледане или слушане онлайн, примерно гласуване за евентуални победители (разбира се, с награди).

Като медийни партньори бяха привлечени социалните мрежи Facebook и Last.fm, отделно и YouTube. Бързо, лесно и евтино. От тази гледна точка можем да заключим, че част от разходите са се лимитирали. Дори и да е така, ние няма да си променим особено мнението за „звездите”. Съжалявам, критици.

Нека приемем за даденост правилото, че Шоубизнесът не спи (т.е. винаги е в крачка) и не гладува. Просто в това се крие неговото очарование.

Избрани връзки за Февруарският парад на „помпозното”:

1. http://defamer.gawker.com/5154605/oscar-magicians-to-turn-kodak-theatre-blue-mind+numbingly-dull-ceremony-into-party

2. http://www.grammy.com/grammy_awards/51st_show/Media.aspx

3. http://www.oscar.com/redcarpet/

Пример за интерективно предаване на церемониите:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/7896360.stm

Интерактивност на Оскарите:

http://oscars.go.com/play/index?pn=behindthedress

http://www.google.com/hostednews/ap/article/ALeqM5iH7Cd34BPTmKKgdPH7HREAWweYNgD96992M80

Спонсорите на Грамите казват достатъчно:

http://www.grammy.com/Sponsors/

Комуникацията не спира със събитието:

http://www.grammy.com/PressReleases/572_626_51TelecastDigiDownloadsFINAL.pdf

Манипулирай трудно

2009-02-26T17:53:00.004+02:00

За видовете влияние и развития имунитет

Какво да мислим за манипулацията?
Понятието манипулация в превод от латински (manipulus), е „правя нещо с ръце”. Думата се е използвала най-вече за описване на дейност, извършвана с ръце, която изисква определени умения. Терминът става изключително популярен с развитието на науките - употребява се във физиката, химията и други точни науки; в социалните науки; в икономиката и финансите; в медицината и други. Общото на всички употреби е, че винаги става дума за влияние върху някакъв обект (химическа реакция, икономически процес, човешкия организъм). Източникът на това влияние е човекът, който използва специфични умения, за да променя елементи от заобикалящия го свят. Особеностите в съвременното влияние върху елементи от света са няколко. Първо, имайки предвид развитието на различни професионални сфери, „ръцете” вече не са най-надеждният инструмент за промяна. Такава роля играят разумът и специфичните професионални умения, които позволяват съвременната усложнена промяна. Същевременно ако говорим за социална промяна, т.е. за влияние върху социалния свят и човека, то прието е донякъде да се разграничават манипулация и убеждаване. Убеждаването разчита на по-непосредствено влияние върху нагласите и съзнанието, опитвайки се да ги промени чрез рационални аргументи. „Манипулацията” осъществява влияние по формален (а не по съдържателен) път – чрез начин на говорене, интонация, структура на посланието, време и място на комуникирането му и т.н. Ясна граница обаче не може да бъде поставена, особено когато в съвременния свят различните влияния върху социалния свят са професионализирани – политика, връзки с обществеността, неправителствен сектор и т.н.

Клишето „манипулация” манипулира!
В днешно време смисълът на тази дума се е видоизменил и е добил негативен отенък. По този начин неутралният термин, възприет в науката с цел яснота, се заменя от ежедневно понятие с множество нюанси. Да управляваш или използваш майсторски, да контролираш или мамиш по хитър, нечестен и коварен начин в своя собствена полза, са само част от определенията, с които се свързва това понятие. Думата става синоним на експлоатация, лишаване от правото на избор и мнение, пропаганда. Тя се свързва с редица манипулационни техники, които влияят на съзнанието и оттам на поведението на човек. Манипулацията като ежедневно понятие се свързва донякъде със страх, изолиране и лишаване от алтернативни източници на информация, разделяне на добри и лоши, създаване на идоли и т.н. В началото на миналия век този метод на формиране на мнението и поведението на масите, един вид създаване и направляване на общественото мнение в определена посока, е бил доста разпространен. Това е грубата манипулация, основаваща се на насилствено принуждаване, която най-често е използвана за реализирането на политически цели и устновяване на определен тип държавно управление. Българската социално-икономическа ситуация, а оттам и ежедневният живот, добавят още множество негативни нюанси към смисъла на думата „манипулация”. Въпреки че по-актуалната дума от този смислов диапазон в момента е „корупция”, то самата манипулация се мисли като инструмент на корумпираната до мозъка на костите си действителност. Всичко е връзки, корупцията е нещо нормално, защото има своите корени в естествените отношения между хората; всеки има частен интерес, всеки манипулира, всичко е манипулация. Но това специфично разбиране е друга тема.

Защо е трудно да манипулираш днес?
Въпросът е дали в наши дни манипулацията като инструмент за тотална и еднопосочна промяна в съзнанието на масите е възможна? Отговорът е по-скоро не. Различни форми на пропаганда съществуват и вероятно част от пропагандираните послания са успешни за част от таргетираната публика. Има обаче два съвременни фактора, които сериозно възпрепятстват успеха на грубата манипулация на масите. Първият е наличието на множество и разностранни икономически интереси. Класическото обяснение на модерността казва, че онова, което крепи обществото и позволява неговото развитие, е балансът на интереси. Тази стара европейска идея, съществувала като основен принцип на външната политика на държавите от Европа стотици години, е и обяснителен механизъм за обществения ред. Полето на обществено-икономическия живот е регламентирано чрез правила и закони, които осигуряват равни права на икономическите субекти. Но важното в случая е, че докато на пазара не съществува сериозен монопол, не е възможно една манипулация да промени обществения живот и масовото съзнание. Защото в съвременната ситуация източниците за влияние върху мненията, нагласите и оттам съзнанието са много. По този начин се стига до баланс на манипулациите. Освен многото източници на послания, друг елемент от общестествения живот, който поставя контра на едноличното влияние и масовия му ефект, е самото публично пространство. В наши дни съществуват огромно количество медии, които обслужват различни интереси – политически, стопански, идеологически и т.н. Това медийно богатство води до непрекъснатото бомбардиране на потребителя с различни послания, идващи по различни канали. Така едностранчивото облъчване сериозно се възпрепятства. Потребителят става много недоверчив, скептичен или поне остава „с едно наум”, т.е. развива се своеобразна форма на имунитет.

В този ред на мисли грубата манипулация на масите е невъзможна при наличието на споменатите ограничители – плурализъм на икономическите интереси и на публичното пространство. Доколко тези фактори присъстват в съвременната българска действителност – това е друг въпрос. А още по-друг е въпросът дали ежедневната манипулация на микрониво има трайни ефекти върху социалното тяло и какви са нейните последствия за макроструктурата на социално-икономическия живот.

"Особености на коледната комуникация" - резултати от изследване

2008-12-23T14:03:00.011+02:00

Благодарение на активното участие на не малък брой участници в изследването „Особености на коледната комуникация”, успяхме да подплътим бъдещите си действия по проекта за комуникационно обслужване на Добрия старец със стабилен брой емпирични доказателства.

При представянето на резултатите пред клиента ни обаче се оказа, че Дядо Коледа вече не е особено ентусиазиран да си прави ПР, защото само от предварителния стадий на работата ни той „вече бил получил абсолютно задоволяваща го разпознаваемост” сред широката публика, изхождайки от броя на попълнените анкетни карти. Другият аргумент за съвсем краткото ни партньорство от негова страна беше: „Дълго мислих и реших. Не искам да съм публична личност повече от 7 дни в годината. Искам мир и спокойствие, за да мога да продължа да върша професионално работата си и да дарявам с усмивки всички пораснали и непораснали сладури по цялото Земно кълбо”.

След това просто напусна заседателната зала, преметнал чувала си.

Въпреки разочарованието ни, все пак решихме да представим професионално резултатите от изследването. Част от анализа е подкрепен с „аргументи на респондентите” за още по-голяма представителност на извадката.

Анализ на резултатите от изследване „Особености на коледната комуникация”

От отговорите на първия въпрос става ясно, че близо 40 % от респондентите разчитат на вътрешен човек, за да комуникират посланията си до Дядо Коледа. Този подход наподобява personal influence model, който е широко разпространен сред Балканските страни и това е обяснимо, защото хората в тези региони често използват връзките си с влиятелни личности с цел лична облага. Някои отговори от типа „Познавам няколко джуджета, обещаха да направят к’вото могат”; „Всичко с вътрешни хора става!” или пък „Коментарът е излишен. Залагам на сигурно, понеже Коледа е веднъж в годината” наистина ни наведоха на мисълта, че балканските нрави влияят чувствително на комуникацията с Дядо Коледа. Вторият най-предпочитан вариант за предаване на съобщенията до белобрадия старец, избран от приблизително 19 % от респондентите, е по-надеждният и по-професионален, от гледна точка принципите на добрия стар ПР, модел на комуникация - личен разговор. Преведено на ПР език това е двупосочният симетричен модел на комуникация, който се характеризира с висока ефективност при общуването (по-голяма вероятност за получаване на желания подарък), а също така и с възможността за взаимно разбиране, което пък от своя страна гарантира установяване на взаимноизгодни отношения между двете страни – получаваме желания подарък, пък дядото се радва на личен контакт със своите фенове. Телепатичната, мисловна комуникация, която все още е слабо разпространен начин за общуване, може би защото за осъществяването й се изисква голяма доза спокойствие, е предпочитана от една не малка част от репондентите.

Най-често използваните комуникационни канали според 1/3 респондентите са двупосочните – посредством мобилните телефони. Вярата в технологиите е сякаш един от най-силните козове на операторите на мобилни услуги да подобряват качеството й в края на годината.

Неочаквано се оказа обаче, че доверието в еднопосочния комуникационен канал на пощенските гълъби не е загубено, дори и през 2008, като пернатите животинчета са наредени на гордото второ място, предпочитани от 23% от респондентите, следвани от опитите за лична убеждаваща комуникация, посредством Jingle Bells пропаганда от 20%.

Колкото до отношението към съдържанието на коледните послания се разбива мита, че хората предпочитат да разпространяват еднозначими и тривиални съобщения да голяма аудитория, тъй като повече от 55% предпочитат детайлно да разучат потребностите на публиката си преди да формулират посланията си. Въпреки това еднаквите уникални послания удовлетворяват потребностите на 25% от запитаните, а цитирането и позоваването на авторитети се нрави на едва 8%.

Изхождайки от тези резултати можем да заключим, че „хората с отворените сърца” не са изчезнали, а по скоро се крият под обвивката си и се събуждат и даряват с положително настроение хората около тях. „Защото е важно хората, които ги получават (посланията), да се чувстват специални, каквито всъщност са”.

Тази теза е подкрепена от анализа на успеха, измерен след разпространението на посланията. 40% от респондентите забелязват положителна промяна в настроението на таргет публиките си, а 24% заявяват, че неуспеха на комуникацията им е кауза пердута, почти колкото вероятността да се класираме на Световното по футбол 2010.

„Не търся успеха. Зная, че всяка моя дума се възприема искрено, после чета това в очите. Има ли по-красива нощ от Рождественската? Тогава всяка дума се зарежда с особено значение”. Enough said.

По-голямият брой на репондентите – 41 % не са повлияни от актуалната фианансова криза, тъй като изразяват твърдо убеждение, че очакват прираст в големината и броя на подаръците. Надяваме се, че следващата Коледа броят на хората, които биха избрали този отговор, ще нарастне значително. 24 % от респондентите разчитат на старомодния, роден инструмент – сурвачката, като средство за справяне с кризата. А може би пък просто имат нужда да почувстват дълбоката връзка между рaстителния свят и човешкия бит и трaдиции.

За всички притесняващи от икономическата страна на нещата можем само да споделим „По някакъв начин (кризата) не може да ни засегне – тя удари България едва след като прасето порасна, а виното стана – така че – пей сърце!”.

„Разчитайте на факта, че на Коледа стават чудеса, нали?”.

Целите резултати:

1. Как комуникирате посланията си до Дядо Коледа?

изпращам му писмо с „Български пощи” ЕАД. Ако стигне, стигне :) 8.40%
използвам експресни куриерски услуги с потвърждение на доставката 11.76%
клипвам на Дядо Коледа (той поне не плаща за телефонни услуги), личният разговор е най-убеждаващ 18.49%
намирам „вътрешен човек” от тясното обкръжение на Дядото 38.66%
публикувам желанието си в Държавен вестник, на билборд или на друго видимо място – така разчитам и на публична подкрепа 7.56%
No answer 15.13%

2. Какви комуникационни канали използвате, за да поздравите таргет групите си (колеги, приятели, клиенти и всички, които не са нито едното, нито другото) по случай Коледа?

използвам пощенски гълъби - старомодно, но романтично 22.69%
използвам промоционални пакети за мобилни услуги – бързо, икономично, подходящо за деловия човек 28.57%
в Коледната нощ отделям време да посетя лично всеки (е, с някои се виждаме само на Коледа) 12.61%
използвам силния си, мелодичен глас и първия стих на Jingle bells 19.33%
No answer 16.81%

3. Вашите коледни послания могат да бъдат определени като:

100 еднакви, но напълно уникални послания, разпратени до всички от таргет аудиториите - близки, приятели, познати и много други 26.89%
след детайлен анализ на база проучване, формулирам индивидуално послание до всеки 55.46%
записвам речта на президента и изпращам избрани пасажи („Скъпи сънародници... и т.н.”) 7.56%
No answer 10.08%

4. Как разбирате, че Вашето послание е пожънало успех?

поне за няколко минути, до час отношението и поведението на представителите на таргет групите се е променило в положителна насока 40.34%
няма вариант за неуспех, тъй като рядко отправям такива послания, затова всеки би се радвал на моето внимание 23.53%
получавам Чичостоичковите пожелания и благодарности от голям брой представители на моите таргет публики 21.85%

No answer 14.29%

5. Повлия ли Световната икономическа криза на коледната комуникация?

да, тази година ще бъда щедър/щедра само на пожелания 20.17%
не, очаквам реален прираст в големината и броя на коледните подаръци 41.18%
разчитам на сурвачката като изход от икономическата безизходица 26.05%
No answer 12.61%

--------

Весели празници от екипа на Apeiron Communication!

Силата да комуникираш

2008-12-18T11:24:00.011+02:00

„Да ти пуснат мухата” за нещо значи, че до теб достига съобщение за нещо интересно, необичайно и популярно. Щом е определено като „популярно”, значи много хора биха се заинтересували от него, независимо дали са пряко засегнати от него.

„Да ти пуснат мухата” е нещо като да се похвалиш за новата си кола на приятели, които да кажат на всички свои познати и съобщението да започне да бръмчи приятно за кратко време.

„Да ти пуснат мухата” – това е чистата комуникация.

Чрез маркетинга продаваш услуги, идеи, емоции и продукти, използвайки различни форми на комуникация. Средностатистическият човек обаче едва ли би обърнал подобаващо внимание на каквато и да е комуникация напълно, тъй като неговата нагласа е да отсява посланията в този свят, откъдето информацията се излива като водопад върху главата му.

Затова маркетинг комуникацията днес е по-скоро креативност – креативност на избора на послание, креативност в поднасянето на му. Продаваш услуги с нещо „необичайно”. Трябва да комуникираш на съзнателно и подсъзнателно ниво, но да комуникираш чрез доверие. Доверие – но кой ти го предлага? Твои приятели, познати, хора, които имат някакви впечатления или коментари, лидери на мнение. Сами си изберете някого от тях, но ще обърнете внимание повече на изброените, отколкото на Силвия Лулчева, обещаваща ви „бебешка кожа” по телевизията...няма начин да не е така.

Ето това е феномен, този заразяващ вирус, който в професионалната литература се нарича вирал маркетинг (viral marketing).

Как действа ли? Чисто и просто стимулира комуникацията и „мухата” забръмчава във все повече и повече глави. Независимо дали е под формата на видео клипове, интерактивни флаш игри, ebooks, брендиран/специален софтуер или текстово съобщение.

Твърди се, че клиент - ”подвластен на мухата”, информира средно трима човека за продукт или услуга, които харесва или не харесва. Вирал маркетинг – това е метод, заложен в нормалното човешко поведение. Той използва вродените инстинкти на хората да търсят и предават интересното и значимото.

Нагледно това изглежда така.

Социалните мрежи днес са основна движеща сила на вирусните съобщения. Изхождайки от тези социални мрежи, теорията на Стенли Милграм за 6-те степени на отдалеченост (ако човек е една степен отдалечен от хората, които познава и на 2 степени от хората, които неговите познати познават, то тогава всеки е на „средно” 6 стъпки от всеки човек на земята) изглежда напълно правдоподобна, тъй като разглеждайки приятелите на приятелите си в социалните мрежи може да се натъкнеш на невероятни съвпадения...От тази идея може да се заключи, че разпространяването на вирусни послания никак не е трудна задача, особено използвайки мощта на новите канали за предаване на информация. Разбира се, всеки избира канала за разпространение, както сам прецени, но колкото повече ползваме интернет, толкова повече забелязваме колко е малък светът и как съобщенията прелитат из цялата планета само за няколко часа.

Приятел от Германия ми изпрати e-mail със съдържание, което бях получил 2 дни по-рано в България (говоря за http://store.fmi.uni-sofia.bg/temp/level.html). Не се знае как е стигнало до него, но самият факт, че го получавам подкрепя тезата за разделението. От друга страна пък не може да не се впечатлиш от степента на глобализация, до която сме достигнали...

Разбира се, това послание не е маркетингово, а хумористично, но комуникацията е всичко, а „мухата” не се шегува :)

Ето някои уникални примери за креативен вирусен маркетинг. Няма да разискваме обстойно маркетинговите постижения (т.е. продажби) тук. Идеята за публикуването им е демонстрация за невероятен нюх за това „как да пуснеш мухата”.

1. Sporting Lisbon кампания за набиране на притежатели на сезонни билети. Предполагам на Паоло Бенто му е паднало ухото от говорене. Гледай как.

2. Нещо повече от телефон...начин на живот. - http://www.pomegranatephone.com/

3. 18 милиона преглеждания на клипчетата за телефона и пуканките...различни етнически групи демонстрират едно и също нещо...3 месеца дискусия вярно ли е или не е ...

Компилация от клипчетата тук.

Истината тук.

Този блог пост беше просто изразяване на положително отношение и подкрепа за каузата „Нека бъдем креативни!”.

Дано силата на комуникацията бъде с вас! :)

„Ако Президентът е пич, нека да си каже...”

2008-07-17T11:32:00.004+03:00

Днес вече не е важно чия беше тази реплика, изречена по време на дискусията „Пере ли пари ПР-ът?”^*. Вярно е... темата звучи като скоропоговорка - като тази, може би най-известната: „Петър плет плете, през три пръта преплита, падна Петре плета .... ” и т.н. Само че сегашният президент не се казва Петър и призива „Кажи си” не е на президента към министър-председателя, а напротив – негов адресат е Самият PRезидент.

Вероятно за човек, който хал-хабер си няма от ПР и не следи трескаво изявленията на българския Президент, горните изречения биха прозвучали объркващо, неясно – също като самата професия ПР.

Затова този пост на блога не е за малцината – може би няколкостотин действащи ПР специалисти в България, а за всички онези, които вече са забравили думите „Кажи си, Иване!”, които не знаят с какво точно се занимава ПР специалистът в ежедневната си работа, не са чули разсъжденията на държавния глава Георги Първанов, че ПР-фирмите се използват от политици като механизъм за пране на пари и единственото, което им говори що-годе нещо от горните няколко изречения е детската скоропоговорка.

И така: „Ако Президентът беше пич...”

Преди месец българският президент дали случайно, дали добре обмислено реши да разкритикува „на широко” пред българското общество (в ефира на една национална телевизия) политическата и избирателната система в страната като порочна и нуждаеща се от промяна. В хода на тези споделени размисли Първанов призна и друго едно свое наблюдение – че ПР агенциите са съучастник на партиите в изпирането на средства от незаконни дейности. Вероятно акцията му имаше за цел да убеди хората в готовността му да говори искрено (а може би и лично?) за злоупотребите в политиката. Възможно е и да е била скрита атака срещу конкретни политици и техните доверени ПР-и. За това можем само да гадаем, разбира се. „Ако Президентът беше пич”, обаче...

Щеше да прояви необходимата смелост и не да подхвърли в пространството едно пределно общо обвинение, насочено към цяла професионална гилдия, а да назове конкретните случаи, от които прави своите генерални заключения.
„Ако Президентът беше пич” и наистина разполага с факти или данни за подобни злоупотреби трябва да прояви гражданската си (дори не говорим за политическа) отговорност и да подаде сигнал за нарушения на закона. В противен случай, прикривайки престъпление, за което знае, той се превръща в негов съучастник.
„Ако Президентът беше пич”, щеше да даде личен пример и да обяви имената на онези агенции – рекламни, ПР и социологически, от чиито услуги се е ползвал по време на предизборните си кампании и да покаже размера и начина, по който са изразходвани средства от тях.
В крайна сметка, „ако Президентът беше пич”, не би си позволил да подценява тежестта и авторитета, с които са облечени неговите държавнически думи и дела и би проявил повече далновидност при изричането на тези клеветящи ПР гилдията констатации. Защото никой не би допуснал, че българският Президент не знае какво говори.

Ето, около тези няколко идеи се въртеше дискусията, озаглавена „Пере ли пари ПР-ът?”, която организаторите искаха да изпълнят с допълнително съдържание – за етичните норми и саморегулацията в ПР професията. Но нито темата, нито пък настроението на присъстващите предполагаше такава професионална дискусия. Май всеки беше дошъл, за да сподели личното си недоволство срещу ОНАЗИ реплика на Президента. А етичният дебат остана за следващата професионална сбирка...

Още по темата има в цялото интернет пространство, но ето няколко интересни попадения:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3003&sectionid=16&id=0000101

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=140216

http://www.capital.bg/show.php?storyid=519412

http://24chasa.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html

* В дискусията, организирана на 15 юли в Гранд-хотел София, се включиха всички професионални сдружения на PR-специалисти в България. Тя беше посветена на професионалната етика и стандарти в сферата на PR.

ККК - Калпава Корпоративна Комуникация

2008-07-04T17:16:00.006+03:00

Когато става въпрос за добра връзка с клиенти някои фирми изведнъж започват да приличат на задъхани автомобилни мотори. Частите свързващи отделните звена започват да крещят, че не са добре смазани, а амортизацията им междувременно е в толкова напреднал стадий, колкото и на някои телевизионни водещи в националния ефир.

Синдромът Ку Клукс Клан (ККК), който изведнъж закрещява в корпоративната комуникация може да изплаши всеки нормален човек, който желае да получи отговор на въпросите си. В ролята си на съвестен клиент и платец.

ККК синдромът е много интересен – служителите в една компания поставят на главите си качулки и стават изведнъж анонимни и се сливат с пейзажа. Отделно, сякаш всички звена запалват факли и подпалват репутацията си в този момент. Отдават се чисто и просто на жаждата си за разруха, защото под качулката може да мразиш и да практикуваш своята форма на протест и корпоративен тероризъм без да понасяш отговорност. Клиенът от най-скъпото нещо за компанията се превръща в пречещото звено във взаимоотношенията и в елементът, който разстройва ежедневието ти. ККК синдромът е красива и модерна форма за разкриване на истинската същност на една компания – във време, когато й се оказва натиск.

„Големите” компании затова са „големи” – всяко едно звено работи като добре смазана машина и работи заедно за постигане на ползотворен резултат. Други компании са просто „големи”, защото линията на времето ги е превърнала в такава и някой не е се е появил на тяхната магистрала, за да постави отбивка в маршрута.

Компанията с широка магистрала БТК е болнава рожба на ККК синдромът. И то в доста напреднал стадий ако трябва да съдим по комуникацията, която Apeiron Communication осъществи с тях през изминалата седмица. Казвам осъществи, защото някъде тази комуникация прекъсна. По желание на отсрещната страна...или може би заради поредната повреда в тяхната обслужваща мрежа.

Apeiron няма телефон с адекватно поведение в последните две седмици. Интернет услугата, която върви към корпоративния пакет също може да се характеризира с термина „концерт по желание”. Макар, че екипът ни в последно време схвана тънкостта на потока, – сутрин до към 11-11:30 и привечер след 17 часа – не бихме могли да скрием възмущението си от сътресенията, които това нанася върху работата ни. Но подобни проблеми се появяват, за да бъдат отстранени. А акаунт мениджърите, които отговарят за твоята услуга са задължени да предприемат действия за отстраняването им. Нашият акаунт отстранява проблема ни вече в рамките на две седмици. Десетките телефонни разговори или по скоро позвънявания оставиха поне засега само онзи неприятен вкус в устата. Адекватните обяснения липсват – първо Софийска вода беше откъснала кабелите, след това имаше повреда в свързването, а след това...никой не разбра. Все пак научих за новите промоции на БТК ADSL, които може да си пуснем, за да сме още по-доволни след като ни отстранят проблема „до няколко дни”. Това обещание вече не помня на коя дата беше...ала беше доста отдавна като се има предвид сложността на ситуацията.

Проблемът обаче остава на заден план тук. По-важно е отношението. Когато плащаш за нещо е нормално този, който ти предоставя услугата или съответната стока, да е длъжен да ти я достави качествено и с подходящото отношение. Адекватното поведение дава добавена стойност на продукта или услугата, която искаш да закупиш. Една усмивка, една съпричасност, едно отмятане на задължение в твоята работа би трябвало да е нещо естествено в процеса на корпоративните взаимоотношения.

За жалост поне засега магистралата на БТК е прекалено дълга и широка и не можеш току-така да скочиш в движение, защото ще останеш на безлюдния път без изход. Но това не означава, че трябва да се примиряваш с дупките по пътя.

Докато ККК синдромът на БТК не бъде излекуван много клиенти ще продължат да страдат и да водят безсмислени спорове с нехаещи служители. Неадекватното отношение към проблемите на служителите на компанията водят до негативизъм, а оттам всякакви промоции и компенсации биха се възприели чисто и просто като замазване на положението.

Apeiron Communication отбелязва, че ККК е силнозаразен вирус, който е проникнал и в държавната администрация, банковата администрация, сред персонала на бензиностанциите, хипермаркетите. Лекът е само един – подобряване на вътрешните комуникации. Моля ви, възползвайте се!

PS:

Този текст е писан преди края на сагата.
Разрешаването на проблема отне повече от две седмици и за неговото разрешаване се наложи включването на друга страна освен обичайната между клиент и отговорен за работата с клиентите.

Плаващи променливи

2008-07-04T17:13:00.003+03:00

Каквото образованието, такива и квалифицираните кадри...

Страшното е, че все повече кризата му потъва и се закотвя в дебрите на архаичното и все по-изкуфялото. И не говоря само за база и материални условия. Говоря за преподаватели – „квалифицирани” специалисти в дадена област. Със замръзнал часовник между 85 и 90 година на 20 век, живеейки на светлинни години от живота на своите студенти, възпитаниците, които трябва да приемат всичката мъдрост и полезни съвети, които могат да им бъдат дадена от тези същите.

Имаше един слоган на една политическа сила гласяш „С опита на старите и дързостта на младите към прогрес”. В бързопроменливия пазар на стоки и услуги и в сегашната ситуация на свободна мобилност и възможност за предаване и обмяна на информация за секунди на хиляди километри един от друг, „старите” в университети преживяват благодарение на своята натрупана репутация. За което може би не би могло да се води спор от гледна точка на успехи. Ала те са от времето на Великите географски открития...А тогава характеристиките на битието бяха коренно различни.

Кризата на образованието започва от кризата на личността. Проблемите на тези преподаватели е една от причините образованието да е толкова окаяно. Аз бих нарекал тези професори, доценти и отчаяни асистенти „призраци” – призраците на времето, в което са живели и са умрели. Времето, в което са учели и са поели знанията до ръба, до който на Партията й е било потребно. И те са се чувствали щастливи от този факт. Две десетилетия по-късно никой не е щастлив – нито те (остарели и все по-неадекватни на житейската обстановка), нито техните студенти, които трябва да им слушат предсмъртните брътвежи.

Но най-смешното е критериите на тези преподаватели – те са плаващите променливи на уродливата им същност, която хвърля в потрес студентите. Селективното „поощрение” да се усъвършенстваш е забележителна причина да бъдеш скъсан на изпит. Желанието да се изтъкнеш, че знаеш нещо извън материята, при това модерно – какъв жалък опит за демонстрация на качества! Непапагалстване – защо изобщо трябва да слушам некомпетентните ти размисли, щом не са изградени на базата на план-конспекта?

Едни студенти са умни, но могат повече. Други са се справили зле, но те толкова си могат. Трети пък знаят, но какво от това! С тях ще се срещнем на поправителната сесия – за да вземем своите 150 лева за „проверка” на същите въпроси, но този път студентът ще се е справил със сигурност по-добре, защото е видял, че не става става само учене, а трябва и акъл. Акълът чисто и просто да изпише буквичка по буквичка написаното в учебниците, защото гледните точки в науката се свеждат до формулата „какво е искал да каже автора”.

Тези критерии убиват образованието, а „призраците” стават за смях пред самите себе си заради самите себе си. Разсъдъкът им вече е дотам прескочил предела на „нормалното”, че те самите говорят без да си вярват или по-скоро ужасно си вярват, че времето им не е изтекло. Напротив!

Времето ви изтече! Не смятам, че трябва да чакаме и биологичната ви смърт, за да освободите пътя за някой по-талантлив и по-модерен. Защото с вашето бавно и тотално дезинтегриране, се разпада и последната амбиция и очакване на студентите да получат поне частичка от това, за което си плащат в университета; изгасва и последната свещ на и без това отъмнялата пътека на българското образование; загива и българският трудов пазар.

Българският PR модел - две напред, едно назад*

2008-05-31T14:34:00.003+03:00

Професията пъблик рилейшънс (в съкращение на нашия бог използваме ПР/PR) в България напредва с валсова стъпка към осъществяване на вменените й по дефиниция функции. Метафората с танца ми изглежда най-подходяща за изводите от изследването, което правих сред български ПР-специалисти в края на миналата 2007 година за целите на дипломния си проект като студент в курса за ПР Диплома на Chartered Institute of Public Relations.
Целта на изследването беше да установи мениджърски или изпълнителски позиции заемат ПР-те и как виждат функциите си в своите организации. Темата ми се стори важна, тъй като в България все още са малко тези, които осъзнават стратегическата роля на ПР и това, което той може да прави за една организация.
Много колеги помогнаха за това изследване. Социологическата анкета попълниха 59 представители на професията от различни организации от частния и държавния сектор (тя беше разпратена до над 500 души).

Две напред...

Най-общото ми усещане като погледнах обработените резултати беше, че има място за оптимизъм – близо 60 процента от отговорилите възприемат себе си като специалисти с ръководни функции в управлението на комуникациите на своята организация или за своя клиент. По-високата позиция на ПР функцията във фирмената йерархия помага на специалиста да си върши добре работата, стига разбира се да има нужните знания за това. В тази връзка, според анкетата, 2/3 от участниците казват, че са учили или специализирали под някаква форма ПР.
Радостен факт е, че повечето ПР-и смятат себе си за професионални комуникатори, които улесняват диалога на своите организации или клиенти с външния свят, въпреки че в общественото съзнание ПР-специалистът все още е определян като „ведомствен журналист”. Има и друга положителна тенденция, която, струва ми се, е най-радващата от всички и тя е, че повечето анкетирани посочват, че правят изследвания преди и след разработването на комуникационни програми. Ако в зората на професията това беше излишен лукс, сега българските комуникатори осъзнават, че за да са ефективни трябва да познават добре публиките си, ситуацията, клиента или организацията, за които работят, а и много други детайли, които са част от добрия ПР анализ. Спорно е доколко клиентът или работодателят е готов да задели средства и време за добро проучване, но именно това е една от важните мисии на професионалистите в ПР сектора, която е на дневен ред – да показват и доказват предимствата на този стратегически подход.

Едно назад...

Наред с хубавите и положителните тенденции се вижда обаче, че мнозинството от българските ПР-специалисти правят своите проучвания с една главна цел – да могат успешно да променят и влияят върху обществените нагласи, или казано с други думи да ги манипулират в интерес на клиента или организацията си. Същевременно, по-малко от половината анкетирани заявяват, че са правили опит да разберат колко успешно тече комуникацията между техните организации и значимите публики, дали се разбират взаимно, дали съществува доверие между двете страни. Под 50 процента са и тези, които посочват, че техните организации са правили поне една отстъпка под външен натиск.
Разбира се, няма нищо по-естествено от това ПР- специалистите да се стремят към изграждането на позитивен имидж за своите компании. Проблемът е дали наистина българските професионални комуникатори вярват в силата на пълнокръвния диалог, или подобно на политиците предпочитат популистки лозунги, които може и да имат краткотраен (предизборен) ефект, но скоро след това балонът се пука. Най-лошото последствие от това е задълго изгубеното желание за комуникация поне от едната страна.

* Пълното изследване на Галена Иванова можете да видите тук. http://www.apeironcommunication.com/who_we_are/news12.html

The three Ps – PR, Power and Prejudice

2008-05-26T17:45:00.003+03:00

Свикнали сме (хората, работещи в сферата на пъблик рилейшънс /ПР/) да приемаме наставническия тон и критично отношение на журналистите към начина, по който вършим работата си. Съвсем пресен пример... В един от майските броеве на уважаван седмичник пространен анализ критикува слабостите и неумението на ПР хората да общуват адекватно с медиите (http://capital.bg/show.php?storyid=496891 ). Почувствахме се провокирани от този, да го наречем едностранен или едноизмерен коментар, в който ПР специалистите са представени откъм тъмната си страна на нелюбезни, натрапващи се, лоши професионалисти... изобщо хора, които с действията си затварят врати, а не откриват нови възможности.

И така, тенденцията която наблюдаваме през последните години може да се обобщи по следния начин: Колкото повече ПР специалистите се опитват да демонстрират ефекта от своята работа чрез нарастващ брой публикации, толкова повече амбиция влага журналистическата гилдия в желанието да показва лошото качество на предоставения ПР продукт, да акцентира върху своята безпристрастност и независимост по отношение на ПР информацията.

Целта на този коментар не е да поражда допълнително напрежение в диалога между медии и ПР специалисти, а да даде няколко щриха към симбиозата, в която са обвързани нарастващото влияние на ПР експертите в обществото, предразсъдъците, свързани с ролята на ПР и разбира се отговорностите, които влече със себе си този факт.

1st P: the Power….

През последните години, не само в глобален мащаб, но и в България има тенденция за разрастване на ПР индустрията; пораства влиянието на ПР специалистите в собствените им организации заради необходимостта от точна и навременна информация. Според едно изследване, проведено в началото на 2008 г. във Великобритания (за съжаление в България подобни изследвания все още няма), източник на 82 процента от публикациите в медиите (независимо от техния формат) е информация, произведена в ПР отдели. Безспорно, това дава огромно влияние на ПР практиците върху обществото и процесите на формиране на мнение по значими за него теми. ПР-те не само задават тон в публичното говорене, но и активно участват в него, но не като арбитри, а отстоявайки позицията на своя клиент или организация. От тук идва един непреодолим предразсъдък, свързан с работата на ПР-те.

2nd P: the Prejudice…

Става въпрос за неправилното разбиране, че основна цел на ПР хората е да „продават” на медиите своята информация или субективна истина, която обслужва техните клиенти и организации.
Първо, работата с медиите едва ли надхвърля една трета от дейностите, които извършват ПР специалистите. Останалите близо 70 процента от активностите им са разпределени между вътрешни комуникации, изготвяне на бюлетини и др. материали, организиране на специални събития, извършване на проучвания, изработване на ПР стратегии за директно общуване със значими обществени групи.
На второ място, необходимо е да посочим няколко наши наблюдения, свързани с работата на ПР практиците, занимаващи се главно с media relations. Обикновено те са хора с богат журналистически опит и изобщо не им е чуждо медийното ежедневие, графици и приоритети. Голяма част от времето на тези вече бивши журналисти е свързано с това да подпомагат медиите в опитите им да получат информация по дадена тема, да обогатяват журналистически материал с още едно експертно мнение или да организират интервюта с високопоставени в организационната йерархия мениджъри. Ако сме обективни, ще признаем, че мнозина от тези организационни лидери щяха да са недостъпни за медиите ако не бяха ПР специалистите, които помагат на журналистите да избегнат времеемкия сблъсък с плеяда корпоративни адвокати. Дори в случаите, в които фирмените лидери са склонни да заемат позицията на No comment, ПР специалистите намират начин да разчупят тази закостеняла позиция и да помогнат поне отчасти на журналиста да свърши своята работа. Уверена съм, че ако бъде направено проучване сред ПР мениджъри за това колко обаждания дневно получават от журналисти и колко прессъобщения или информация за пресата подават, числото на първите многократно ще надвиши броя на вторите.

And the 3rd P: Public R…

При практикуването на ПР в България можем да се натъкнем както на добри, така и на лоши примери за общуване с медиите. Този анализ няма за цел да оневини некомпетентното поведение на ПР професионалисти, а напротив – да се опита да даде друга гледна точка към темата за диалога „ПР - медии”. Гледна точка, която не поставя едната група в зависимост от другата, а която вижда двете страни като равноправни партньори, със своите задължения към клиентите си (организации и фирми в единия случай и зрители, читатели или слушатели в другия), но и със споделени отговорности към обществото. Защото осъзнатото влияние трябва да бъде свързано с осъзнати отговорности... Голямото обществено влияние поставя пред ПР и журналисти изискването за по-висок професионализъм и етично поведение. Това е адресирано пряко както към опитите за грубо манипулиране на истината в интерес на клиенти или за „купуване на медиен комфорт” от страна на ПР практиците, така и към желанието на някои медии или техни представители да „търгуват” с влиянието, което безспорно притежават, погазвайки обществени принципи. За съжаление, в България думата „етичен” много често се разбира като „неефективен” и това важи и в света на ПР, и в този на медиите. Тук именно е мястото на професионалните общности – да успеят да създадат и наложат споделени норми за етично поведение. Оставайки настрана медиите, етичните стандарти са големият отворен въпрос пред ПР гилдията у нас и там все още има много работа за вършене.

„Размисли и страсти” от Втория ПР фестивал в София – ден 2

2008-05-14T14:16:00.002+03:00

Взаимоотношенията 'ПР – медии – политически организации / личности' са очевидно една от любимите, но и болни теми на българските ПР професионалисти. Пролича в дискусиите от втория ден на ПР фестивала в София, които бяха по-посетени и по-оживени, като на моменти емоцията взимаше превес над рациото, а коментарите бяха съпътствани и от призиви за промяна.

Какво се случи?

Накратко, в дискусионния панел, посветен на ПР пазара в България участниците търсеха трудния баланс в дилемата „партньори или врагове” са българските медии. Прозвучаха много „за” и „против” и в едната, и в другата посока. Образът на медиите (или поне този, който част от столичните ПР специалисти имат) също се люшкаше от демоничната представа за неграмотни, некомпетентни, подкупни и мързеливи „драскачи” на сензации и лоши новини до представата за партньори, които изпреварват ПР гилдията по отношение на създадени професионални стандарти и норми, усещане за професионална общност и разпознаване на своята социална роля.

В същата емоционална гама протече и следващия дискусионен панел – за отношенията между ПР експерти и политици. Тук професионалното разочарование като че ли доминираше над всички останали тонове. Няколко часа не стигнаха на участниците да разберат кой пречи на техните клиенти – политиците и политическите организации, да налучкат верния тон в общуването с хората. Вината беше стоварена върху самите политици – едно заради нежеланието им да се доверят на професионални комуникатори, второ заради лошото качество на българската политика, трето поради неумението на партии и лидери да формулират добри управленски програми. Разбира се, без реални политически действия всяка ПР кампания се превръща в гол популизъм.

Чу се и един самокритичен глас: А може би ние – ПР специалистите, се превръщаме в съюзници на политиците в желанието им да загърбят обикновените хора и техните очаквания. След като политиците са готови да предлагат колосални суми за купуване на избирателни гласове, не е ли това лош атестат за работата на техните ПР консултанти? Умеят ли ПР-те да чуят, дешифрират и представят пред своя клиент -политик настроенията и очакванията на обществото?

По този начин – от критика към самокритика, протече вторият фестивален ден. Конструктивно решение на повдигнатите проблеми не се намери, но затова пък остана твърдата убеденост, че има нужда от един по-голям форум с участието на медии и политици.

И все пак...

В дискусиите се родиха няколко ценни идеи, които не е добре просто да отзвучат в тътена от празни думи и опитите да се намери жертва или виновен:

1. Ако ПР специалистите в България срещат сходни трудности в своята работа (независимо дали при работа с медии, с клиенти-политици или др.), то повече споделяне между тях, а не демонстриране на самодостатъчност, би довело до създаването на една истинска бизнес общност. Това ще улесни формирането на споделени професионални критерии и разписани пазарни регулации.

2. Креативност се очаква от ПР специалистите не само при консултиране на техните клиенти, но и в решаването на проблеми в техния „собствен двор”. Един от ресурсите за това са новите медии.

3. Ако иска да постави на нова основа взаимоотношенията си с други професионални групи в обществото, ПР общността трябва първо добре да дефинира своите изисквания, да се обедини около тях и да изчисти вътрешните си противоречия.

Цитат на деня:
„Няма политическа криза, която да може да бъде решена със средствата на ПР...”
Думите са на Велислава Кръстева, пресаташе на ДПС, която се включи в дискусионния модул „Политик, партия, ПР – кой, кога и какво?” във втория фестивален ден.

„Размисли и страсти” от Втория ПР фестивал в София – ден 1

2008-05-13T12:39:00.008+03:00

За младата професия на ПР специалиста в България откриването на Втория ПР фестивал би трябвало да е събитие от значим интерес. Оказа се, че не е. Дори медийният интерес към събитието едва надмина критичния минимум. Между 20 и 30 се движеше броя на участниците в иначе интересната програма на този първи ден от националния ПР форум. Ако продължим в критичен дух, трябва да признаем и още нещо – в провелите се обсъждания (с малки изключения) не се разпознаваха реалните проблеми на гилдията. А безспорно проблеми съществуват.

Няма как да подминем без коментар тази тема, тъй като този блог е замислен като място за споделяне и обсъждане на факти и събития от живота на ПР общността в България. Решихме, че случаят заслужава нашия критичен поглед на създатели, организатори и участници във фестивала, а мотивът ни е той да израсне и да се превърне в престижен форум на българската ПР гилдия. За всички ангажирани с развитието на ПР-а хубавата новина все пак е, че този фестивал се случва за втори път.
И идеята, която е в основата му – да бъде форум за обсъждане на състоянието, постиженията и трудностите пред обвързаните с ПР професията и практици, и преподаватели, и студенти, е достатъчно значима за професионалната общност, за да провокира тяхното активно участие.

Фактът, че не бяха много тези, които уважиха откриването на единствения професионален ПР форум у нас не говори добре за авторефлексията на ПР гилдията в България. Ако погледнем отстрани на нашето професионално поприще и през очите на тези, които са наши клиенти, можем да получим ценна информация за себе си. Това ще се опитаме да направим в този и други коментари, посветени на ПР форума през следващите дни – един откровен прочит на петте фестивални дни, който, надяваме се, ще помогне за критичната ни самооценка като професионална група и ще помогне за нейното развитие.

Българският ПР и държавната администрация: една несбъдната любов

Конкретният повод за този първи коментар е дискусията, която се оформи около темата за ролята на ПР в изграждането на публичния образ на държавните институции. Красива, но трудна професия е ПР, каза министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев пред участниците. Той беше искрен да сподели част от проблемите при работата си с различни ПР консултанти и агенции. Министър Василев открои няколко злополучни опита и три извода:

1. По-голяма част от помощта, която политиците получават от ПР консултантите не постига целите, заради които е потърсена.
2. Размерът на заделения за ПР дейности бюджет не кореспондира с крайния резултат; често пъти безплатен съвет се оказва по-ценен от високо бюджетна кампания.
3. Качеството на ПР продукта не е постоянно във времето.

Всичко това рефлектира върху умението на държавната администрация да обяснява на своите клиенти – хората, които с данъците си пълнят държавната хазна – какво и защо прави държавата и нейните институции за гражданите. Димитър Цанчев – говорител на Министерството на външните работи, също сподели, че интересът на гражданите не само в България, но и в цяла Европа към дейността на институциите, е слаб и очевидно професионалните комуникатори не успяват в стремежа си да скъсят съществуващата дистанция. Цанчев даде за пример много от европейските теми, които засягат България, и които дори не попадат в полезрението на българското общество.

Всеки проблем е нова възможност

Това разбиране, осъзнато или не, се споделя от добрия ПР специалист, който дори в критични ситуации разпознава потенциални възможности. Комуникационната дупка между институциите и гражданите показва, че повече от всякога има нужда от умели, подготвени комуникатори, които да изградят нов модел на общуване между държава и общество. Призна го с присъствието си на националния форум на ПР практиците министър Василев. Предизвикателство в тази посока отправи и неговата заместничка Мария Дивизиева като припомни неизползваните възможности, които предоставя Оперативна програма „Административен капацитет”.

Дали българските ПР-и имат готовност и знаят как да използват тази възможност, дали институциите са открити да експериментират и да се доверят на професионалната компетентност на българските комуникатори, дали организациите са готови да реформират консервативното си разбиране за „говорене” с обществото, подготвени ли сме ние – ПР специалистите, за една по-отговорна социална роля? На тези и много други въпроси трябваше да си отговорят участниците в първия ден от фестивала, но това не се случи.

Цитат на деня:

Много са определенията за ПР и всяко от тях е валидно, но не изчерпателно в степента, в която би ни се искало. Днес се обогатихме с още едно, нестандартно:

„ПР-ът е трудна, но красива професия”.

Не звучи научно, но е поетично... Авторът е министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев, а поводът по който той сподели мнението си беше откриването на Втория ПР фестивал в София.

Има ли място за етика в бизнеса или за бизнес в морала?

2008-04-30T11:21:00.004+03:00

Вече няколко дни темата за Корпоративна социална отговорност (CSR) занимава екипа ни, тъй като Apeiron Academy беше поканена да изнесе лекция пред студентите на форум на AIESEC на тази тема. Струва ми се, че нямаше член на екипа, който да не се включи с идея или съдействие, за да се получи накрая една доста добра презентация.
Докато течеше подготовката за лекцията нямаше много време за „лирически отклонения” и всички усилия бяха насочени към това да не бъде пропуснат съществен елемент от теорията, а и практиката на Корпоративната социална отговорност. Едва след като събитието отмина, при това с голям интерес от страна на студентите, имаше време за малко равносметка. В последните часове от работния ден се размислих за това явление – CSR, което набира все повече популярност и у нас.

Наскоро видях обява за курсове и тренинги за социално отговорни мениджъри, при това на доста „добра цена”. През последните дни сме свидетели и на една не много успешна кампания (колкото й фирмата, която я води да се опитва да се разграничи от планирания характер на инициативите си), в която явно са вложени доста средства, съдейки по пространните платени публикации в медиите. Публикациите следват почти учебникарските примери в опита си да покажат всичките четири нива на корпоративна съвест на една голяма българска компания. Името на компанията не е от значение в конкретния случай.

Въпреки че тази тема вече е в дневния ред на бизнеса, за хората, които се занимават повече или по-малко професионално с Корпоративната социална отговорност е известно, че българските компании разбират тази практика най-вече като спорадични, еднократни или случайни акции на добра воля, насочени към обществото с цел подобряване на фирмения имидж. Има проучване на тази тема от миналата година, което осветли иначе размитата идея за CSR в България. Изводите му потвърдиха това вътрешно усещане на много PR специалисти.

CSR не е нито млада, нито пък толкова стара идея. Заражда се в Западния свят преди 50-60 години. Не е много известно, че първата фирма, написала своя CSR REPORT е американска компания за сладолед. Няколко години след нея друга не така безизвестна компания публикува свой доклад в отговор на разрастваща се криза, в центъра на която е фирменото желание да потопи нефтена платформа в Северно море. Фирмата, разбира се, е Shell. Заради критики, медийни нападки, бойкот на продуктите, компанията преосмисля решението си да потопи платформата. За да докаже готовността си да зачита очакванията на своите клиенти и обществеността, Shell публикува и първия си Доклад за корпоративна социална отговорност, чието заглавие е „Печалба или принципи. Трябва ли да избираме?”. И така остава в историята на CSR…

Струва ми се, че тази история е не само нагледен пример за Корпоративната социална отговорност, който често се дава в курсовете за PR специалисти. Тя е показателна и за още нещо...

Етичен ли е българският бизнес?

Фокусирани върху това да се питаме етичен ли е българският бизнес, губим от фокус един много по-съществен факт. Българският бизнес НЯМА причина да бъде етичен.
Ако преди години Shell прави крачка назад и отстъпва пред исканията на обществеността, българските фирми не срещат точно тази организирана и спонтанна реакция на обществото, което с действията си показва, че не одобрява бизнес плановете на дадена компания. Затова смятам, че българският бизнес НЯМА друга причина да бъде етичен освен суетното му желание да се хареса на обществото или наистина моралните си подбуди. В общество, което проявява търпимост към нарушаване на екологични стандарти от страна на бизнеса, към неспазване на трудовото законодателство, към неморални и неетични начини за забогатяване, фирмите нямат много основания да се разделят с 5 или 10 процента от печалбата си, за да си осигурят така наречения license to operate или „зелена светлина за действие”.

Може да водим дълги дебати дали и доколко са искрени компании като British American Tobacco или Shell в желанието си да инвестират обратно в обществото и средата, в която развиват своя бизнес, но струва ми се не в това е проблемът – етичен ли е бизнесът. Това, от което имаме нужда е по-скоро активно общество, което осъзнава потенциала си да санкционира неетични бизнес начинания.

Хубав пример в тази посока са акциите на група природозащитници, които показаха несъгласието си с безотговорното застрояване на българските планини и Черноморие. Едва когато този вид акции се превърнат в житейска философия за по-голяма част от българското общество, едва тогава идва ред на въпроса Етичен ли е българският бизнес? Засега той следва простото бизнес правило: The business of business is doing business…. Нищо лично!

Ето тези факти правят CSR-инициативите още по-деликатна сфера на PR в България. Корпоративните дейности не трябва да бъдат самодейно изпълнение, което заимства чужди модели и практики. Напротив, те трябва да са добре планирано начинание, стъпило върху познаването на тази обществена група или групи, към които е насочена социално отговорната програма.

PR и Медии, и пак за PR

2006-08-01T01:25:00.000+03:00

На провелата се преди дни годишна среща на Българска Медийна Коалиция (БМК) в Банско
е представено изследване на Българския хелзинкски комитет относно отношенията ПР и медии.
За съжаление пълното изследване не е публикувано на сайтовете на БМК или Българския хелзинкски комитет. Публикуваният на сайта на БМК материал на БТА провокира серия от въпроси.

Някои от тях:

1. Какво означава медиите да работят „с елементи на ПР-агенции”...
2. Какво се крие зад понятието «спонтанен ПР», макар и предшестващия въпрос логично да е има ли такова понятие изобщо...
3. Можем ли да приемем, че специалистите в сферата политически ПР трябва да положат традиция на празнуването – на соственото си осъзнаване - и може би да признаят Бойко Борисов за почетен патрон на професионалния си празник, ако приемем тезата на Георги Лозанов за вярна...
4. «Медиите често са ПР-и на своите ръководители, собственици или на техните бизнеси» е повод да се запитаме сливането на специалист (ПР подразбира се), комуникационен канал (медиата, която и да е тя) и потребител на ПР услуги (който и да е от споменатите в цитата) индикатор за високо ниво на хармония ли е или просто...
5. Наистина ли можем да говорим за «отмирането на практиката да се предлагат пари срещу определени публикации» или можем да разглеждаме модела «подкуп на журналисти от ПР-агенции при тарифа от двеста до три хиляди лева» за създаване на «устойчивост» на практиката, в резултат на което се плаща не за публикация, а за поредица от такива...

Въпросите не свършват до тук.
Както и идентифицираните проблеми впрочем.
Най-общо последните се открояват в три паралелни/взаимносвързани аспекта:

Първият, този на медиите: «информационния репертоар» на една медиа се нарежда от «представители на сенчестия и политическия елит заедно с нейното ръководство»; и ако нещо е убягнало на диригентите, то пропуските могат да се коригират от журналистите, според които «дори липсата на негативно отношение към различните субекти на обществения живот е достатъчно, за да изкриви присъствието на обективна оценка за случващото се»...

Вторият стоварва топката в нашия си двор, на ПР професията: по думите на Георги Лозанов «засега ПР е все още дума с негативен знак, а дейността ПР била спорна»...

Третият аспект засяга т.нар., макар и несъществуваща, «широка публика», която е обект на общите усилия на двете страни – зависими медии и «спорни» ПР дейности.
Тук няма как да не се съгласим с Георги Лозанов, че «зависимостта на медиата все по-трудно става обект на гражданска реакция».

Тезите, по които категорично е трудно да постигнем съгласие с изследването си заслужават вниманието. Някои от тях се съдържат в приелите риторична форма въпроси по-горе.
Тази, която не можем да не стоварим под лупата на микроскопа е, че «ПР е все още дума с негативен знак, а дейността ПР била спорна».
Негативният знак е оценъчен знак. Оценка в възможна тогава, когато имаме познание, т.е. база за такава.
В общ план такова няма: ПР професията има проблем със собствения си имидж (Изследване на Аpeiron) и повечето ПР специалисти сме наясно с това (тъжното е, че не са малко и тези, които не идентифицират такъв проблем, но също наричат себе си ПР-и!).

И ако оценката все пак идва от страна на журналистите, то си струва да се поровим в причините за формирането й. И ако направим това, то списъкът с въпросите ще набъбне значително. Но от него не бива да се изключват въпроси като: какво е разбирането за ПР професията на журналистите; имат ли обща представа за нея, която се разминава с реалността и това е проблем или нямат никаква изходна представа и мнението им се оформя изцяло на база личен опит с ПР специалисти; какъв е профила на ПР специалистите, които работят главно с медии и които имат ключова роля за формирането на създадения негативен образ на ПР професията; колко от тези „ПР специалисти” са ПР специалисти всъщност; до кога ПР специалистите, които изпитват професионален кошмар от кавичките, които се налага да използват, за да се дистанцират от псевдопрофесионалистите няма да им пука за това, че именно от тях зависи кога и по какъв начин да се отърват веднъж завинаги (е, или почти!) не просто от кавичките, а от причината за употребата им...

Толкова много въпроси! Повечето от тях си имат отговори.
Други все още търсят своите отговори.
Какво е вашето мнение?
Да, въпросът е точно към вас, който четете тези редове. Не се измъквайте безшумно, макар и online пространството да го позволява. Споделете вашите мисли...

Добре дошли в Apeiron Blog!

2006-07-03T10:53:00.000+03:00

Идеята за старта на Apeiron Blog се появи малко след създаването и на самата компания. Моите приятели от Gugga разясняваха с присъщия им за всичко ново хъс колко различен става света на online комуникациите с появата на blog, какво е RSS и т.н.

И...ето ме – един убеден blogger :-)

Така идеята проходи и е на път да се превърне в една реализирана идея.

Със сигурност това не е новина от световна значимост, но за Apeiron това е важен факт.
Apeiron ще използва своя blog, за да публикува материали, които могат да бъдат полезни на специалистите по PR и комуникации.
В блога на Apeiron ще откривате и мненията ни по въпроси, които намираме за важни, интересни, или които просто не можем да подминем с мълчание.

За нас е радващ факта, че ставаме част от една непрекъснато разрастваща се ‘blog’ общност.
Далеч по-голямо ще е удовлетворението ни обаче, ако публикациите на Apeiron Blog привличат вниманието ви, провокират вашия коментар или ви мотивират да го посещавате винаги, когато имате възможност.

От Apeiron зависят поне две неща:
Едното: изборът на тема
и
Второто: честотата на публикациите.

От госта на нашия блог – всичко останало: да публикува или не своя коментар.
Иначе казано, вие решавате дали да използвате комуникационния канал за двупосочна комуникация.
Наясно сме, че всеки има своя гледна точка. И съвсем не се заблуждаваме, че всички тези гледни точки съвпадат.
Желанието ни е да търсим непрекъснато в каква зависимост са нашите спрямо другите гледни точки.

Apeiron наистина се стреми да открива възможности.
И Apeiron Blog е само една от тях.