Анализът представя по-значими изводи от изследване на Apeiron Research, изпълнено през 2010 г. от социологическа агенция Alfa Research сред служители в български организации в цялата страна. Основна цел на изследването бе да установи влиянието, което оказва икономическата криза близо две години след нейното условно начало върху българския бизнес по отношение на начина, по който неговите представители осъществяват процесите на вътрешни комуникации. Една от специфичните подцели беше да се направи сравнение с предходно изследване, проведено преди психологическото начало на кризата - 2008 г. и да се установи дали и в каква степен кризата е станала причина за съществени изменения в диалога със служителите с цел преодоляване на крайни негативни последици. |
Чувствителни промени се откроиха във всички изследвани параметри в сравнение с лятото на 2008 г. (навечерието на кризата). При начините за реализиране на вътрешните комуникации промените варират в широкия диапазон от спад с 25 на сто до ръст с над 80 на сто на използването на различните канали за информиране, а в степента на интерес към всички теми и въпроси, по които работещите биха искали да получават информация, е налице чувствителен спад (между 17 и 45 на сто). Вън от съмнение е, че подобни сериозни промени в такъв кратък времеви отрязък не са случайни, а значимият фактор, способен да ги предизвика, е икономическата криза.
По отношение на комуникационните канали прави впечатление ясното доминиране на т.нар. срещи "лице в лица". Основният сред трите най-употребявани се оказват колегите (за 53 на сто от работещите). Другите два са оперативките с преки ръководители (37 на сто), а два пъти по-малко са тези, чието информиране става на срещи с висшите ръководители на организацията (18 на сто). Тази тенденция разкрива, че основните начини за осъществяване на вътрешните комуникации при българската фирмена култура са силно персонализирани, а доминиращият начин е неформалното общуване с колегите, който е с равна тежест спрямо общата тежест на комуникацията с преките и висши ръководства в организациите.
Изследването показа и кои са най-предпочитаните комуникационни канали за връзка с фирмения персонал. Прави впечатление, че и те се променят спрямо т.нар. психологическо начало на кризата. Може би най-важната промяна спрямо предкризисната 2008 г. е в значителното спадане на интереса на служителите към всички въпроси, свързани с битието на фирмата. Тук могат да бъдат обособени условно две групи теми - такива с по-висока важност, и такива с по-ниска.
В първата попадат темите с по-слабо намаление на интереса към тях (до 20 на сто - "възможности за професионално развитие", "предстоящи структурни промени в организацията" и "бъдещи планове за развитието на организацията). Във втората са останалите въпроси, интересът към които е спаднал съществено (с около и над 30 на сто).
Цитираните данни означават, че цялостният интерес към информация, свързана с фирменото битие е спаднал в резултат на кризата и второ, най-незасегнат от спада остава интересът към въпросите, свързани с бъдещето на компаниите (структурни промени, развитие на организацията, развитие на служителя). Можем да кажем, че икономическата криза е довела до отслабване на взаимната ангажираност с дневния ред на компаниите/ организациите - както от страна на работниците/ служителите, така и (макар и на пръв поглед парадоксално) от страна на самите компании в лицето на техните оперативни ръководства.
Общото намаляване на желанието за получаване на информация по всякакви теми, свързани с "твоята" фирма предполага и намалена степен на ангажираност на работещите с институцията на конкретната компания. Това най-вероятно е свързано с намаляването на доверието (от страна на работещите) във възможностите на фирмите за адекватна реакция на ефектите на кризата.
Описаните ключови наблюдения показват, че вътрешните комуникатори, които планират преодоляване на тези тенденции могат да използват интересът на служителите към информацията за предстоящото в близък и средносрочен план и по този начин да постигнат поне частично възвръщане на ангажираността на фирмените служители. |
Икономическата криза и вътрешните комуникации
